Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
Най-любопитното и изумително от всички чудеса на рифа, които ни показа Марк, бе половият живот на рибката зеленушка. Независимо от схващането си, че половият живот на обикновения човек е много сложен, Фройд би припаднал, ако направеше психоанализа на зеленушката. Първо щеше да се затрудни в обръщението — господин или госпожа зеленушка. Сериозно основание за размисъл.
Нека бъда точен: младата синьоглава зеленушка не е синьоглава, а жълта и изобщо няма вид на синьоглава зеленушка. Но не се отчайвайте! Щом порасне, тя изненадващо бързо променя цвета си става тъмна, кадифено синьо със светлосиня глава. Тогава мъжкият определя своя „територия“ в кораловите „планински вериги“, до която не допуска никакви пришълци, и чака „дамите“. Той е голям, привлекателен и може да се съешава със сто женски на ден — факт, пред който бледнее и най-големият любовник в историята на човечеството. Примамени от жизнеността му, женските са неудържими и влизат с дузини в кораловия му „апартамент“. Тогава възникват трудностите. Младите мъжки, твърде млади, за да притежават и да отбраняват „ергенска квартира“, се тълпят пред „двора“ на възрастния и причакват „дамите“. Група младоци принуждават женската да се стрелне отвесно нагоре и да снесе яйцата си във водата, а те изхвърлят сперма и ги оплождат. Но все пак това са неудовлетворяващи и явно несигурни усилия, нещо като изстрели нахалос. Идеалното е мъжките да се сдобият със „собствена“ територия, за да разполагат напълно с женските и да оплождат много повече от тях. Стратегията на мъжкия е да навърши „пълнолетие“, да промени цвета си и да си осигури „брачно ложе“.
А какво може да се каже за женската зеленушка? Несъмнено тя има по-малки възможности да си хвърля хайвера и да създава потомство, отколкото мъжкият — да опложда. И какво прави тя? За нас ще прозвучи невероятно, но за зеленушката е съвсем обикновено нещо — просто променя пола си: от жълта женска се превръща в един син мъжки, достатъчно силен, за да завземе и да отбранява „собствена територия“. И тя като него, без да губи време, за почва вече да се съешава с десетки женски. Предполагам, това е върхът на подводния рибешки вариант на движението за еманципация на жените. Изобщо любовта в живота на зеленушките е нещо прекрасно, макар че отначало може да предизвика известно смущение в душата на природолюбителя.
Наред с други обекти успяхме да снимаме как рибата девойка отбранява градинката си, а също и кадри за изключителната сексуална активност на синьоглавата мъжка зеленушка. Веднъж Аластър в залисията си започна да дава команди под водата, забравяйки, че шнорхелът не е мегафон, и за малко щеше да се удави. Общо взето, това бе най-забавният и най-успешният етап от снимачната ни дейност.
Следващата ни цел беше Баро Колорадо, но на екипа му бе нужно време да се организира и ние с Лий решихме да останем няколко дни в Сан Блас — такова идеално, нецивилизовано място е рядкост. И все пак чувствах за свой дълг да отида при Изрейъл и да протестирам. Не обичам да водя битки със собствениците на хотели, но тук бях убеден, че имам основание. В края на краищата бяхме се примирили с пясъка по пода на стаята, със собственоръчното оправяне на леглата (когато можехме да си намерим чаршафите), с внезапното спиране на морската вода в „душа“ поради задръстване на тръбата с прекалено голямо количество скариди и накрая — с клатенето на клозетната чиния като кон на родео (понеже липсваха два винта), което криеше голям риск за седналия да го изхвърли през бамбуковата стена направо в морето. Затворихме си очите пред тези дребни неуредици, заради неописуемата прелест на островчето. Но не можехме да не се оплачем от храната. Закуската — кафе, препечен хляб, мармалад и разни каши — бе съвсем прилична и задоволяваше и най-изискания вкус. Но обедите и вечерите бяха отчайващи. Реших да бъда строг, но справедлив и отидох да говоря с Изрейъл.
— Изрейъл — започнах с блага усмивка, — искам да поговоря с теб за храната.
— А? — рече Изрейъл. С него трябваше да се приказва много внимателно, защото английският му беше съвсем елементарен и от всяка внезапно въведена нова дума можеше да се паникьоса и да започне да говори несвързано като Аластър. — Храната бавно продължих аз. — Закуската е много добра.
Той засия:
— Закуска добра, а?
— Много добра. Но ние сме вече две седмици тук, Изрейъл, разбираш ли? Две седмици.