Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Той по-скоро почувства, отколкото видя вдигащата се енергийна бариера, докато магьосниците се опитваха да използват едно от най-могъщите си заклинания. Демоните и преди се бяха изправяли пред тази преграда, ала продължаваха отново и отново да се хвърлят върху нея.
Стрелците вече бяха опънали лъковете в случай, че някое от чудовищата успее да преодолее мистичната отбрана.
Лорд-регентът въздъхна и извади меча от ножницата. Огледа ръцете си и с изненада установи, че по тях няма кръв. Раменете го боляха и имаше чувството, че би могъл да спи цяла седмица, макар досега да не бе нанесъл и един удар срещу враговете на своя народ.
Войниците бяха удържали ордата на демоните цял ден, докато бе оглеждал отбранителната линия, без да се излага на рискове. В други дни обаче не беше така и му се налагаше да изтребва своя дял от демони, преди да се прибере за нощен отдих, целият опръскан със зла черна кръв.
Загледа удрящите се в бариерата прилепи и озареното във всички цветове на дъгата небе над тях. Летящите гадини на Демонския легион отскачаха от щита. Лорд-регентът знаеше, че някои от враговете му са разумни, но едва ли би могъл да го каже за тези, които щурмуваха всеки ден отбранителната линия. Ако демоните притежаваха и половината от интелекта на елфите, щяха да са победили Клановете на Седемте звезди още преди много години. Ала дори и така те пак смазваха бавно и постепенно редовете на таределите. Цели светове вече бяха изоставени и сега, тук, на родния им свят — той поклати глава, защото това не бе истинският им роден свят, а само столица на неговия народ, — таределите бяха принудени да водят своята последна битка. И той знаеше, че колкото и храбро и упорито да се бият, в края на краищата ще я загубят.
Прилепите се блъскаха яростно в бариерата, но тя удържа. Напоследък бяха започнали да се появяват и демони, владеещи магия, и борбата с тях струваше скъпо на елфите, но по всичко личеше, че днешният ден ще е победен за Клана.
Най-сетне демоните отстъпиха и лорд-регентът огледа бариерата. Знаеше, че за днес битката е приключила.
Свали си шлема и почти в същия миг до него застана един оръженосец, за да го вземе. Друг дотича и докладва:
— Милорд, получихме съобщение, че магьосникът Ларомендис се е завърнал.
Лорд-регентът не попита какви вести им носи, защото магьосникът имаше строга заповед да не съобщава никому наученото, преди да докладва в двореца. Ундалин не можеше да си позволи из града да плъзнат слухове, независимо дали са верни, или не. Съдбата на Клановете на Седемте звезди вероятно зависеше от този доклад.
— Идвам веднага — рече той.
Погледна младия оръженосец и със свито сърце установи, че прилича на един от синовете му, загинал преди години. Помъчи се да овладее чувствата си — твърде много синове бяха изгубили твърде много бащи и обратното. В тази война всички губеха близки.
Махна на двамата младежи, че са свободни, а после и на порталния пазач, че се връща в столицата. Магьосникът, чиято единствена задача бе да поддържа портала отворен, кимна и активира прохода с простичко заклинание. Заповедта му бе да унищожи портала, ако демоните пробият бариерата, и да даде живота си, за да ги задържи поне още няколко дни далече от столицата.
Лорд-регентът пристъпи през портала и се озова на парадния плац пред двореца. На плаца бяха строени два отряда, готови да се отзоват, ако са необходими подкрепления. Лорд-регентът се обърна към дежурния офицер и попита:
— Какво става с другите ни райони?
— Всичките удържаха, милорд — отвърна офицерът, възрастен елф, понесъл по време на службата си достатъчно тежки рани, за да ограничат физическите му способности. Важното бе, че бе запазил здрав разсъдък и лорд-регентът можеше да разчита на него, когато отсъства. Казваше се Джарон и отговаряше за разпределението на подкрепленията. Заповедите му пращаха елфи на смърт и определяха кои да живеят — подобно доверие не се печелеше лесно и изискваше много години служба. — Успяхме да ги задържим още един ден. — Въздъхна и повтори бавно: — Още един ден.
— Да, оцеляхме още един ден — каза лорд-регентът.
— Магьосникът се бил върнал — тихо каза Джарон.
— Не искам никакви слухове — предупреди го лорд-регентът и тръгна към двореца.