Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
свитото върху канапето тяло. Един път, още един път, но като че ли бе невъзможно. Опърничавото момче стягаше нарочно мускулите си или онзи не бе достатъчно опитен. Горките, какво разочарование. Но не, вече успя, най-после, дори подпря коленете сиЛна канапето. Много добре. Може би вече е уморен. Милото ангелче, след толкова напрягане, след толкова вътре и вън, колко интересно! Изведнъж свитата топ-чица плът повдигна глава, за да се огледа. Какъв безсрамник! Усмихна се с половин уста и с физиономия на будала. Харесва му, макар че понякога устата му се присвиваше от болка. Но нали всичко в живота се плаща. Трябва да се страда и той страда, но притваря очи и слюнката му потича в ъгълчето на устната. Колко вълнуващо! На него също му харесва, нежеланието му е било привидно. Сега е откровен, протегнал е ръка към члена си, като го прихваща между пръстите си. Третото от момчетата наблюдава сцената, протяга един от показалците си към устата на жертвата и тя го смуче, колко забавно! Дали така ще направи по-сладък живота на бедното агънце, което толкова изстрада от неговите закани? Не, застава зад лидера, бута го напред към тялото на общата им жертва и също подгъва колене, като веднага успява. Акробатични номера ли ще правят? Не, не може да бъде. Изглежда невъзможно, но несъмнено успява от първия път. Влиза бързо. А колко скромно изглеждаше това петле, помислих си. Човек трябва да е нащрек винаги, момче, защото всеки момент могат да ти отнемат топката, макар че в действителност лидерът е този, който е взел най-голямото парче от тортата. Той дори не се движи. Другите двама се движат и за него, а той стои като парче шунка в сандвич между двамата си приятели. Колко са вълнуващи, така млади и съвършени. Как добре се забавляват сами...
Когато в стаята започна да просветлява от бледата млечна светлина, проникваща през балконите, реших да поспя малко.
Беше студено.
Мушнах се в леглото, като подпъхнах възглавниците и опънах добре чаршафите. Проснах се възнак с опънато тяло, затворих очи и извиках в паметта си всички възможни вкуснотии: шоколадов сладолед, мляко със сметана, торта от целувки, реване. Общо взето, това имаше резултат, но тази вечер не постигнах нищо.
Когато ми омръзна да се въртя в леглото, скочих, решена да продължа безсънието си. Облякох един пеньоар и отидох в кухнята, търсейки нещо за ядене, защото пропадналият ми опит да предизвикам съня си бе провокирал ужасен глад. В хладилника намерих кутия с пасти, които Кармелита ми бе донесла от своя град. Пастите, които ми подарява от време на време, са единственото положително нещо, което мога да й призная. Умирам за провинциални сладки и корабий-ки, луда съм по тях. Не би трябвало, но случаят е специален, казах си. и отнесох кутията с мен, в моя кът в салона.
Отхапах края на една паста, покрита с орехи, които винаги ям бавно, за да удължа удоволствието. И тогава отново ги извиках в паметта си, от разстояние. Бяха там, танцуващи за мен, вече не можеха да ме изненадат, бях ги опознала и сега успявах да ги гледам по-спокойно, макар че откровеността, която кривеше лицата им, потънали в пот, прямотата, която се изплъзваше между зъбите им, приглушените им стенания, дискретни и на пресекулки, ме вълнуваха още по-силно.
Арогантността им не ме впечатляваше. Предизвикваха в мен странно съчувствие, оцветено със завист, мрачно и неприятно чувство. А освен моя начален делириум ме вълнуваше младостта и неопитността им. Глупачета. Чувствах се много по-зряла от тях, но не можех да изтръгна от главата си мисълта, че са група големи деца, които си играят. Ако някой от тях докоснеше с ръка лицето ми, можеше да ме залепи за стената, без дори да му се разроши косата, помислих си, но дори и това не променяше нещата.
Арогантността им не ме впечатляваше. Четири камшика и седмица, без да гледат телевизия, би намалило ентусиазма им за цяло лято. Също като на Инес.
Дочух някъде слабо иззвьняване на будилник. Бях
се унесла. Гледах ги през ключалката на една дебела дървена врата, където ги бях затворила, и сега един от тях, случайно избран, показваше на останалите белезите по члена си, покрит с бели резки върху червената кожа. Останалите плачеха и се прегръщаха. Държаха се като животни, неспособни да се разкаят и поправят. Трябваше в бъдеще да се отнасям по-строго с тях. Върху всичко това размишлявах в просъница, когато звънна будилникът. От телевизора долиташе шум и се виждаха бели и черни черти. Трябваше да събудя Инес, да я измия, облека, да я накарам да закуси и да я заведа на училище. Този ежедневен ритуал се наложи, накрая успях да се надигна. Тогава кръвта забълбука, като изпълни лицето ми с въображаеми хематоми, кожата на лицето ми се опъна.