Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
— Кой я поръча?
Изведнъж ме завладя някакво глупаво любопитство.
— О, не знам как се казва, някакъв господин на около 45 години, с каталонски акцент.
— С момиченце ли дойде?
Жената явно се ядоса.
— С какво момиче?
— Ами по размера се вижда, че тази блуза е за момиченце, нали?
— Той донесе размерите на лист хартия, а аз никога не задавам въпроси. Слушайте, не ме интересува за кого е била блузата. Само знам,че не си я взеха и че" трудно ще я продам. — Загледа ме с уплаха и се обърна
към Ели. — Слушай, тая не е ченге, нали? Не вярвам да си такова копеле да ми водиш тук ченгета. Казвай!
Той отрече и аз се намесих:
— Съжалявам, беше чисто любопитство.
— Дрбре... — успокои се тя. — Можем да ви я ушием, ако желаете.
Поклатих одобрително глава и тя излезе през вратата, уверена в добронамереността ми, като каза, че отива да потърси сантиметър.
Ели се приближи, взе блузата в ръце и я загледа продължително.
— Харесва ти, нали?.
— Да, а и на Пабло ще му хареса, сигурна съм, повече от всичко друго, което видяхме тук.
— Това ли? — Беше наистина учуден. — Сигурна ли си? Не бих си го и помислил, твоето момче е по-голяма свиня от това, което си мислех.
Жената със сантиметър в ръка слушаше разговора ни от прага на вратата. Поръчах й три еднакви блузи, което я учуди още повече. След като ми поиска предплата, каза, че мога да ги взема след петнадесет дни. Ели, който беше поръчал нещо като кимоно, късо и черно, с нарисувани цветни дракони (смяташе го за много елегантно, макар че бе ужасяващо), ми предложи да вземе и моите блузи. Когато протегнах ръка към домакинята за сбогуване, тя ме хвана за раменете, целуна ме по двете страни и неочаквано ми заговори на ти.
— Ако следващия сезон имаш нужда от работа, ела да ми кажеш. Можеш да изкарваш добри мангизи, защото сега отново са на мода брюнетките, най-вече през лятото. Знаеш ли, изглежда, странно, но северня-ците, белгийците, германците, а дори и французите, които са така близо до нас, харесват мацки като теб.
На французите ще трябва да казваш, че си андалуска, но както и да е... — Спря, за да ми се усмихне, като реши, че правилно е разгадала изражението върху лицето ми. Не бях нито ядосана, нито обидена, единствено не можех да повярвам. — Не си прави илюзии, скоро ще те остави с тия негови прищевки... Хубава си, много си хубава наистина, а и той не ще да е много стар все още. Но колкото повече старее, толкова
повече ще му харесват ио-младички, руси и слаби хубавици като оня каталонец, дето се мъкнеше с дъщеря си, свинята му със свиня. Какво красиво дете, бе срамно да ги гледаш... Не разбирам защо е избрал теб, макар че не го познавам, не го разбирам. Има толкова много мацки, които са като „кърмачета”, а ти, която си толкова млада, изглеждаш на много повече, не разбирам. — Сега ми говореше със симпатия като възрастна леля, загрижена за бъдещето ми. — Както и да е, ела при мен, ако имаш нужда от работа...
Бях се замисляла често за това, но никога не му отдавах голямо значение. Казах го и на Ели, когато излязохме на улицата. В крайна сметка Пабло ме познаваше от бебе. Бе играл много пъти с мен като малка и може би ме смяташе все още за дете. Не беше никак трудно, но в действителност смятах, че не правя нищо,за да заздравя това впечатление у него.
Ели ме гледаше, без да разбира какво говоря. След силни протести от рода на „Ама на колко години смяташ, че съм аз”, „Като че ли съм някаква бабичка”, „На мен не ми минават тия”, го завлякох да хапнем по един бульон, разсъждавайки, че след като се отдадеш толкова години на проституцията, понякога се случват и такива тъпи неща.
Много пъти бях мислила за всичко това, но онази вечер, докато шофирах като бясна, думите на жената и на Ели — „много по-млади от теб, разбира се” — се забиваха в мозъка ми като игли, дълги и болезнени игли.
Бялата ми"блуза не се появи, единствената, която беше останала, другите се бяха изпокъсали, а и на тази не й оставаше много живот. Беше издържала пет години, почти шест, не беше зле. В началото реших, че изчезването й е добро предзнаменование. Пабло я беше скрил, за да я задържи, тъй като не си отивах завинаги. В действителност не знаех защо го напускам, но може би тя я носеше сега, моята блузка на новородено, и сигурно й стоеше псг-добре, отколкото на мен, защото беше по-млада.
Когато стигнахме, Чело ме накара да се кача, защото не можело да се прибирам в такъв вид у дома. Дори
бях малко изплашена. Винаги съм мислела, че подозира, че съм луда или малко чалната, както би казала. Касетата бе в калъфката си върху телевизора, забеля-зах я още щом влязох. Чело ми каза, че ще се изкъпе и попита дали не искам също един душ. Казах й, че не желая, защото само това мщЛипсваше да започне и тя да ми се лигави. Последния път приех, когато отидохме да вечеряме заедно, и след това ми костваше доста труд да я прогоня.