Възрастите на Лулу

Плътта му бе така твърда, че можех да усетя двете топчета, които вероятно бяха вътре. Мачках гърдите му, дърпах зърната и дълбоко в себе си съжалявах, че нямам дълги нокти, за да ги забия и да оставя белези от собствената му кръв.

Това хибридно същество, плод на хирургически експерименти, предизвикваше у мен странна жестокост.

Целуна ме по бузата, но отдръпнах лицето си. Никога не съм била толерантна като Пабло и не желаех целувките му. Поставих ръка между бедрата му. Беше се превърнал в кокалче. Не ми се стори съвсем логично. Пабло продължаваше безмълвно да ни гледа в огледалото на бледата светлина на фаровете. Отново го опипах. Без съмнение беше така. Тогава повдигнах блузата му и захапах с устни една от гърдите му, целувах я, смучех я, ханех я и движех в ритъм ръката си, като го потърквах през електриковата изкуствена пола, която бе така вдигната на бедрата му, че с края на китката си докосвах члена. Чувствах как расте.

Хвана ръката ми и се опита да я постави под полата, но не му позволих, защото нямах желание.

— Ти си жена с характер, а?

Захапах го за зърното, което го накара да застене от удоволствие. Беше полудял.

Започна да разтрива гърдите ми, много по-големи от неговите, през фланелката и каза на Пабло да кара нататък, защото щял да ни заведе до един близък бар да пийнем по едно за последно и му даде адреса.

Пабло подкара. Ели продължи да се държи но странен начин. Галеше бедрата ми. Бях с дълга бяла лятна пола. Той мушна ръка под нея и стигна до края. Почувствах ноктите му. Първо два, а после три пръста, които натискаха в дъното, като се движеха нагоре-на-долу, в началото бавно, а след това все по-бързо и

по-бързо. Дишането ми се учести на пресекулки, пръстите му не спираха и го чувах да говори на Пабло, който се хилеше: „Тая мацка е страхотна, ще ти вземе здравенцето, ако продължаваш с нея.” Аз продължавах да вися на гърдата му и вратът ме болеше от това положение. Въпреки това не се откъсвах, клатейки се в ритъма на ръката му, а той забиваше пръсти и нокти, като говореше, без да променя тона, сякаш се намираше във фризьорския салон. „Трябва да опиташ с някоя от нас наистина, ние се задоволяваме с много по-малко” — повтаряше едно и също, докато свърших.

Изглежда, от доста време колата бе спряла. Когато отворих очи, срещнах очите на Пабло, който ме наблюдаваше. След това отвори вратата и излезе.

Движехме се в редица по един: Пабло отпред, Ели отзад, а аз между двамата. Намирахме се в скъп и модерен квартал, който вечер се изпълваше с елегантни проститутки. Беше трудно да се повярва, че един уличен травестит се движи там често.

Той почука с ръка на дървената врата в кастилски стил, с малки прозорчета. Едното се отвори и се подаде някакъв човек. Започнаха да разговарят. Не виждах какво става, защото Пабло ме беше прегърнал и ме целуваше насред тротоара.