Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Почувствах едновременно срам и страх — непознато, неприятно и неопределено чувство, но колкото повече се отърсвах от съня, толкова повече нещата идваха на мястото си и кръвта се оттегли от лицето ми, за да нахлуе в цялото ми тяло.
Трябва да събудя Инес, помислих. Срамота е, че снощи се скарах с Ели, защото ми се искаше много да отида на една боксова среща, а той сигурно знаеше къде се купуват билети.
Едно от любимите ми забавления преди време бе да ходя на „лов” за травестити.
Знаех, че това бе абсурдно хоби, дори несправедливо и злонамерено, но се оправдавах със солидарността си към класическите проститутки — истински жени с несъвършени и отпуснати гърди, с развалени зъби. които бяха големи нещастнички, защото за тях ставаше все по-трудно поради жестоката конкуренция.
Пабло винаги се съгласяваше с есичко, което правех, и се прилепваше до тротоара, докато аз се свивах на седалката на колата, за да не правя впечатление н да виждат само него. Тогава излизаха от леговищата
си и ги виждахме на светлината на уличните лампи. Заставаха с ръце на кръста, на метър от колата. Пабло намаляваше скоростта, а те разтваряха роклите си, движеха сладострастно устни и езици. Когато идваха съвсем близо, той даваше газ, при което ги изплашвахме до смърт. Наистина до смърт, макар никога да не се приближавахме толкова, че да мислят, че ще загинат под колелата. Само искахме, аз исках, защото в действителност аз бях авторката на играта и на правилата й, да ги виждам как подскачат, как тичат с всичките си гердани, широкополи шапки и шалове, развени от вятъра. Бяха смешни, защото се препъваха с високите си токчета и падаха върху задниците си. Все още несвикнали напълно с новите си дрехи, тичаха с чантички в ръце, като повдигаха полите си. Бяха забавни, макар че виждах омразата, изписана по лицата им, докато се превивахме от смях. Никога не се чувствахме виновни.
Изглежда, че понякога разпознаваха лицата ни или може би номера на колата, защото една нощ, когато бяхме започнали играта и се движехме съвсем бавно близо до тротоара, един се приближи и напсува Паб-ло, като каза, че отдавна ни търсел.
Успях да видя как юмрукът му, на който изпъкваше лакиран в червено нокът, влезе през прозореца. Пабло се олюля, натисна спирачката и се хвана за лицето.
Не разбрах как стана, но ме обзе някаква сила.
Изскочих от колата и закрещях след призрачната фигура: „Ела, мръсно копеле, осмели се отново!”
Свидетелите на сцената се бяха събрали на тротоара, а аз продължавах да крещя: „Ще те убия, свиня такава, ще те убия, страхлив педераст, ще те смачкам!”
Той спря и бавно се обърна: От околните къщи започнаха да проблясват светлини. На хората им беше омръзнало всяка нощ да присъстват на подобни екзотични сцени.
Пабло, който все още държеше бузата си, се смееше гръмогласно.
Нападателят тръгна към мен. Насъбралите се наблюдаваха учудени. Бях бясна, пияна, извън себе си. „Ти, кучи сине, как се осмеляваш да удряш годеника
ми”, не можех да го нарека съпруг, макар че от три години бяхме женени, но не ми прилягаше. „Само ако посмееш и косъм да падне от главата му, ще ти извадя очите с тия ръце, своднико лайнян!”
Вече беше пред мен. Лицето му излъчваше същото учудено изражение, което се бе изписало преди малко върху лицата на приятелите му. Пабло ми крещеше да се върна в колата.
Изгледах го за миг. Не беше много висок за мъж, но за жена — да. Имаше горе-долу моя ръст. Беше по-млад или поне така изглеждаше, един от най-младите травесгити, които бях виждала в живота си. Аз бях на двадесет и три, той изглеждаше на същата възраст. Имаше кръгло, неприятно лице, без нито една по-изострена черта въпреки дебелия слой руж, с който се бе опитал да си направи скули. Беше хубава, не хубав. Преди да премине в другия пол, изглежда, е бил отвратително неприятен мъж с лице на момиче след първо причастие.
Не изпитвах страх.
Хванахме се за косите. Беше забавно. Той ухаеше на „Опиум”. Аз — на нищо, защото не употребявам одеколон.
Доста се борихме, вкопчени един в друг. Заобикалящите го насърчаваха да ме бие, чувах жестоките им викове на омраза. Наричаха ме всякаква, но той не искаше да ми причини болка, виждах, че не иска да ме удари силно, аз също се отказах от намерението да го ритна в яйцата. Накрая всичко завърши с по два шамара.