Възрастите на Лулу

Тримата изкарахме чудесно, смяхме се до насита.

Отидохме в доста изискан ресторант, типичен жест за Пабло, където всички ни оглеждаха. Ели също бе очарован, защото скандализира околните. Беше облечен с минижуп в цвят електрик от изкуствена материя, наподобяваща кожа, сандали с високи токчета, завързани с връзки и блуза оьтюл с бели, сини и лилави рисунки, а на врата си носеше шалче от същата ефирна материя.

Седна изпъчено, като пушеше с цигаре и си оправяше постоянно дългата накъдрена коса, бухнала като захарен памук, сякаш наелектризирана. Имаше руси кичури, под които се виждаха тъмните израснали корени.

Не можех да отделя погледа си от него. През блузата напираха и прозираха зърната на гърдите му. Той разбра. '

— Искаш ли да ти ги покажа?

— Какво?

— Цицките ми.

— Ах, разбира се!

Дръпна напред блузата си и мушнах нос в деколтето му. Съзрях две съвършени, малки, твърди, напъпили напред гърди. Сигурно ги имаше отскоро. Изпитах желание да ги докосна, но не посмях.

— Впечатляващо! — възкликнах. — Много са жените, които биха мечтали...

— Разбира се! И ти ли също? — погледна към Пабло.

Той поклати отрицателно глава, като се смееше и ме гледаше.

Ели започна да разказва живота си, макар че не пожела да ни каже нито възрастта, нито истинското си име. Предпочиташе да се нарича Ванеса или нещо подобно, било много фрапантно. Приличаше на андалусец, но беше от едно селце от Бадахос, близо до Меделин. Земя на завоеватели, каза, като ми намигна с око.

Когато взе менюто, спря да говори и го разгледа внимателно. След това с особено сладникав глас, напълно женствен, погледна Пабло и попита:

— Може ли да си поръчам змиорки?

Естествено че можеше да ги поръча.

Изяде като разпран три порции и два десерта. Беше примрял от глад, макар че се опитваше да го скрие, като казваше, че не яде много, за да пази линия, и че си позволявал такова нещо само в специални случаи като този. Добави, че мъжете са се променили много, че им харесвали стари филми в бяло и черно, че били съвсем различни, а кавалерите, готови да платят на мадама една подобаваща вечеря, изчезват. Ядеше, без да спира.

Върху бузата на Пабло се появи червеникаво петно, което по-късно се превърна в мораво с жълтеникави краища и зеленикави оттенъци.

Добре го бе шибнал.

— Какъв ужас! Колко съжалявам! — галеше го Ели по лицето с ръка. — Това с хормоните не успях да избегна.

— Няма значение. — Пабло се оставяше да го гали,

за да не го отблъсне. Винаги ставаше същото със странните същества, които прибираше по улиците.

Изведнъж Ели скочи — хрумнала му идеята да отпразнуваме случилото се в леглото, разбира се, гратис.

Пабло отказа. Той настоя и Пабло отново отказа.

— Добре, но тогава поне ми позволи да ти го посмуча... Можем да го направим в колата, не е толкова романтично, но съм свикнала...