Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
страхливец, закрил с ръка очите си, поглеждаше през разтворените си пръсти. Какъв дявол! „Ще ти покажем и на теб, да, ще ти покажем, няма какво да се инатиш!” Двамата се смееха гръмогласно. Колко вълнуващи бяха! Едно русо и дребно момиче пляскаше от удоволствие. Не обръщаха внимание на русата хубавица и така трябваше, разбира се. Макар и от разстояние, се съгласих с тях. Трябваше да я пренебрегнат. Какво търсеше тя в техните игри? „Ще се напишкам, о, какъв ужас!” Как можеше да бъде толкова вулгарна тая мацка. „Ще се напишкам” — все повтаряше, а те я гледаха внимателно. Нормално е, помислих, толкова са млади и неопитни, а изпитват и любопитство към другия пол. Тя беше вулгарна, наистина вулгарна. Комедиантът махна ръка от лицето си, какъв очарователен жест, защото също искаше да разбере какво става, а тя повтаряше, че ще се напишка. Другите двама, изправени, също я наблюдаваха. Единият, облегнал глава върху рамото на другия, галеше гърба му със свободната си ръка. Какво гальовно момче! Другият се правеше на мъж, той беше петлето и сам бе подхвърлил идеята. Ела тук и застани пред мен. Тя се подчини. Какво очарование, толкова млад и вече имаше данни да бъде лидер, като показваше твърдостта на характера си. Сигурен в себе си, се усмихна на приятеля си: „Остави ме замалко, ще продължим после играта. Чакай и ше видиш, че имам гениална идея.” Тя вече бе застанала пред него, слаба и нежна. Колко странно, помислих, в северните страни момчетата порасват преди момичетата. Той я повдигна без усилие, беше много лекичка. Хвана я за коленете и разтвори ръцете си, като я вдигна високо. Колко си лош, вече разбирам. Момичето загряваше бавно, до-като аз бях разбрала вече намеренията на момчето. „Разбирам, искаш да направя пиш сега тук.” Агънцето се опита да се измъкне, но босът я задържа. Тогава му каза, че ще се стиска още малко, защото след това било по-сладко. Гледай ти какво желание имаше това момиче — да играе главната роля! Накрая не успя да изпълни казаното, натисна корема си с ръка и се изпика върху нещастника, който с такъв интерес я бе
наблюдавал преди това, но си го заслужи заради хитрините. Останалите се смееха, беше шега, само една шега, достойна за годините им. Как се забавляваха, бяха очарователни. Чудесно бе да ги наблюдаваш как се смеят. След това застанаха отново един до друг, а тя се търкаше безсрамно в двамата. Тогава момчето се опита да се изплъзне, какъв наивник, но лидерът го сграбчи за кръста. „Не помниш ли, че ще ти го направим и на теб? Сега, сега веднага!” Телцето му трепереше, но всичко беше чиста комедия. Правеше се, че не иска, оставяше се да го галят по гърдите, по члена с примирена физиономия. Беше вълнуващ в тази си поза. Лидерът го повдигна и го постави на канапето, за което получи поздравления от приятеля си, който го обожаваше. Той потриваше ръце, защото също щеше да се позабавлява, нали затова бе заложил на печелившия. Бунтуващият се застана на пода на четири крака. Петленцето подпираше замислено брадичката си, докато приятелят му се хвърли към пода, сви ръката си в юмрук и го протегна към жертвата, като я накара да почувства кокалчетата върху ануса си, дока-то тя хленчеше и молеше: „Не, само това не. Каквото искате, само това не, моля ви!” Босът погледна към приятеля си, който все още стоеше приведен на пода. Разбрах, че това бе само шега, поради което и молбите секнаха скоро. „Хайде, обръщай се!” Какво? Не ги разбираше, беше изплашен горкият. Колко вълнуващо! „Обръщай се, коленичи на канапето и отваряй крака!” Сега се подчиняваше на главния, който се обърна към момичето, продължаващо да се върти и бърбори, като кокетираше през цялото време с тях. Той повторно й направи жест с глава. Тя веднага приклекна на йода и започна да прави някакви странни движения, при което пръстите й изчезваха първо в нея, за да се появят след това за миг и да потънат в онзи вълнуващ младеж, който стоеше в очакване на канапето с разтворени крака. Гледай ти, какви са изобретателни тия деца, какви неща измислят! Сега кожата на агънцето блестеше. „Достатъчно! Стига!” Най-голе-мият, изпълняващ ролята на лидер, направи няколко крачки напред,приклекна и се опита да проникне в