Възрастите на Лулу

Дори не му обърнах внимание и вероятно се бе отегчил с мен. Не си купих нищо в черно, нито в червено. В действителност бих искала да имам един от ония крещящи колани, но Пабло се ужасяваше от такива неща и затова предпочетох бялото, бежовото, розовото и жълтото, както и нещо средно между бански костюм и фланелка в бледорозово, цялото във връзчици и дупки, ужасно неудобно, но забавно заради необикновения му вид.

Не ми се щеше да се качвам на шестия етаж пеша, но се качих, дишайки тежко по дървените стълби, които миришеха на белина. Качих се, за да не разочаровам Ели, който ми каза, че това място, на което нямаше дори надпис на балкона, нито желязна дебела врата, било най-доброто и затова го бил оставил за накрая.

Стопанката имаше вид на фламенка, с боядисана в гарвановочерно коса, опъната назад и хваната на кок точно на тила. Веждите й бяха оцветени в светлосиво, клепачите в тъмносиньо, а червилото приличаше на онова, което Ели обичаше да употребява — кървавочервено. Лицето й приличаше на физическата карта на страна с много насечен релеф.

Попита ме дали съм андалуска.

Когато й отвърнах, че не съм, ме погледна малко разочаровано. След това поиска да узнае къде работя. Не знаех какво да й отговоря. По онова време продължавах да се разправям с Марсиал и предполагах, че това не би я заинтересувало кой знае колко. Ели ме извади от неудобното положение, като започна да й обяснява, че съм порядъчна жена.

Не й харесах, незнайно по каква причина.

Въпреки това дебелата като тюлен и облечена в пенюар на щампи жена ни поведе през един дълъг корицор към нещо, което, изглежда, беше единствената, гледаща към улицата стая на къщата. Оказа се доста обширен салон с две остъклени витрини и тезгях с лампи в ъглите, в които освен дрехи можеха да се видЛт редица неща, предназначени за удоволствие.

/Веднага я съзрях окачена на една закачалка.

/ Беше малка, бяла, почти прозрачна, с две малки реверчета, обточени с къдри. Точно под тях две пеперуди държаха гирлянд от малки цветя, бродирани с копринени конци и украсени с перли. От двете страни на бродерията имаше четири много фини басти и нищо повече. Ръкавите бяха къси, буфан, и завършваха с ивица от плат, украсена със седефено копче. Блузата бе много къса, закопчаваше се отзад с розови копчета, като последното, което беше на нивото на кръста,не се забелязваше от панделката, прикриваща илика върху ивица, по-широка от тази накрая на ръкавите.

Беше като дреха за новородено, но с размерите на единадесет-дванадесетгодишно момиче.

Когато се извърнах назад, държейки я в ръка, Ели ме гледаше учуден. Жената — не, за своите години вероятно бе видяла много неща.

— Харесва ли ви?

— Много, но не мога да я взема, защото е малка. Нямате ли по — голяма?

— Не. Беше поръчана, но не дойдоха да си я вземат.