Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Не стана така, както го мислеше, а? - досети се мъжът.
Момчето кимна бавно с глава. Хвърли поглед към фиорда. Днес водата бе черна. Сигурно щеше да завали дъжд.
- Ще го срещнеш отново на небето.
- Нима животните отиват на небето? - попита момчето и погледна за пръв път чернобрадия право в очите. Обикновено избягваше да гледа хората в очите. Дори и ковача. Всъщност искаше да попита: „А аз ще отида ли на небето?”
- Обичаните животни отиват - отговори мъжът. Той се наведе и положи ръка върху главата на момчето.
- А аз обичах ли го?
- А нима не?
- Не знам - отново погледна към фиорда момчето. Взря се и в острова, и в манастира. Всеки път, когато му се случваше да работи в ковачницата, виждаше този манастир през прозореца, но светата обител принадлежеше на съвсем друг, по-добър свят, в който цареше спокойствие.
- Мисля, че си го обичал - каза непознатият. - И мисля, че днес научи много неща. Запомни, че по това как човек се отнася към животните, може да се разбере колко струва той.
Момчето разбра, че притежателят на плаща говори с него като с мъж, а не като с малко дете. Не като майка му или ковача. Отдавна чакаше някой да го забележи. Да забележи, че е пораснало.
- Ела с мен - покани го чернобрадият, - да пийнеш бира.
Бръснарят живееше в Тронхайм от две зими. Бе направил няколко опита да си намери място, където би могъл да се заеме с работата си, но не бе намерил нищо на приемлива цена. Не бе срещнал и вдовица, за която да поиска да се ожени. Наистина, не бе търсил и кой знае колко старателно. Продал дюкяна си в Берген, той не се нуждаеше от пари и можеше да прекарва времето си, както си иска. Тоест - да чете дълго училищните книги, за което се бе договорил с директора, да черпи учениците с бира и храна, а също така и да ходи на риболов нагоре по реката. Живееше при свой приятел от задругата - бръснаря Ханс, но с течение на времето се сприятели много с майката на момчето. Лека-полека храната на трапезата им стана повече, а още през първата си есен в града бръснарят изпрати момчето да учи в латинското училище. На майка му вече не се налагаше да угажда на групата занаятчии, които преди им помагаха да не умрат от глад. Измина малко време и те се преместиха в къщата на Ингрид Матсдатер, вдовицата на дърводелеца Ормунд, побойник и скандалджия, когото народът бе наричал Ормунд Чука и не бе обичал кой знае колко, а най-малко от всички го бе обичала самата Ингрид.
А след като минаха две години, книгите, които бръснарят не бе прочел, било то в училището, или в дома на архиепископ Ерик, останаха малко. И той изгуби спокойствието си. Момчето първо забеляза случващото се с бръснаря, но въпросът бе повдигнат от майка му, когато той бе дошъл веднъж на вечеря у тях. Момчето седеше на леглото, което деляха с майка си, откакто тя бе престанала да пуска други в него. Тя говореше тихо, страхувайки се да не я чуе, но то все пак я чу.
- Скоро ли заминаваш? - попита тя.
- Опасявам се, че е така. Няма какво да правя в града ви. А и преди нямаше.
- Защо тогава остана толкова дълго?
- Не знам. Прощавах се с някои неща. А сега съм готов да продължа нататък.
- Искам да вземеш момчето с теб.
- Шегуваш се! - откликна бръснарят, но дори и от мястото си момчето разбра, че не бе кой знае колко учуден.
- Ти можеш да му дадеш онова, което аз не мога. Момчето е умно. Усещам го, макар и да не го разбирам. Никога няма да мога да надникна в душата му. Като че ли в него седи малък дявол и го крие от мен - въздъхна майка му. - Може би защото е момче.
- Този път ще отида далече. Ще тръгна да търся щастието си. Не знам дали ще го намеря, или не, но ти никога повече няма да видиш момчето.
- Тогава е по-добре да го намериш - помоли го майката.
Девета глава
Пер Утар Хорнеман бе импулсивен ръководител. Сири Холм го бе разбрала, още щом я бе назначил. Бе видяла списъка с кандидатите и нямаше нито една сериозна причина да бъде предпочетена тя. Освен че бе млада и знаеше как да очарова директора на библиотеката, който скоро щеше да стане на седемдесет.
И все пак това малко, закръглено човече с неочаквано гъста, бяла, къдрава коса, висящи на самия край на носа му очила, проницателен поглед и зле прикрита отстъпчивост я бе удивил. Тя дори не можеше да си представи, че ще се окаже толкова импулсивен.
- Мнозина от служителите работят тук доста отдавна и вие ги познавате добре.
- Може и така да е, но реших да се доверя именно на вас. Днес постъпвате на работа и сте завършила наскоро. Чисто статистически от това следва, че ще работите тук по-дълго от всеки от нас. За нас е важно кодовете за хранилището да не се сменят твърде често. Поради това от този момент сте доверен библиотекар.