Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Откъде знаете, че ще се задържа дълго тук? - попита Сири с хитра усмивка.
- Това не може да се знае със сигурност, но според опита, който имам, хората се задържат при нас. Всичко е много просто, защото за един библиотекар няма по-хубаво място от библиотека „Гюнерус”. Вече имате кабинет и кода за книгохранилището, така че започвайте работа. Не смея да ви задържам повече.
Сири Холм рискува да се усмихне прелъстително, въпреки че не бе сигурна как щеше да подейства на Хорнеман една такава усмивка. Хвърли последен поглед на кабинета му. Бе удивително стерилна стая. Библиотеката притежаваше специални сбирки, в които имаше много ценности - първите издания на почти всички норвежки автори, древни карти, хералдически небесен глобус, телескопи от 18. век. По-суетен началник със сигурност щеше да се възползва от положението си и да украси кабинета си с някое чудо. Само не и Хорнеман. Пер Утар Хорнеман просто седеше със смъкналите се на самия край на носа му очила сред голите стени и с всички сили се опитваше да изглежда строг.
От кабинета на директора Сири Холм се отправи към Юн Ватен. Почука на вратата. Той отговори след няколко секунди и я покани да влезе. Оказа се, че закусва. Видял я, Ватен се усмихна.
„Имаме успех - помисли си Сири Холм. - Учудващо е колко много може да се постигне, като се посвири малко на флейта.”
- Здрасти! Познай кой получи втория код от книгохранилището? Можем да го отворим през нощта и да изнесем най-примамливите неща? Очаква ни сладък живот някъде на Бермудите.
- Там е лесно да се загуби човек. И самият кораб, и капитанът - засмя се Ватен. - Какво доверие към новака. Страхувам се, че не е много присъщо на Хорнеман.
- Наистина мога още сега да се разходя с теб из книгохранилището. Идеята е добра - да се поогледам малко там. Имам предвид, след като ми е поверено да пазя ценните книги и всичко подобно. Нямам търпение да хвърля един поглед на дневника на свещеника Юханес. Не съм ти казвала, но във Висшето библиотекарско училище писах дипломна работа за него, въпреки че никога не съм го държала в ръце. Странна книга е.
- Хайде да вървим тогава - предложи Ватен, пъхайки в устата си с несвойствен за него ентусиазъм последната хапка хляб.
- Гюн Брита, на чието място си назначена, също се е занимавала с манускрипта на свещеника Юханес - каза Ватен, набирайки след Сири Холм своя код върху кодовата ключалка. От вътрешността на механизма се разнесе изщракване и той отвори бавно вратата.
Невъобразима воня го удари в носа.
- По дяволите! - изруга Ватен.
Той се извърна и стисна носа си.
- По дяволите! - повтори той, след което отвори вратата и влезе вътре.
Когато Ватен се наведе напред и се хвана за корема, Сири се принуди да надникне над рамото му. И видя онова, което така го бе развълнувало. На пода между книжните стилажи лежеше труп. Дрехите под кръста му си бяха на мястото, но горната част на тялото му бе не просто гола. Кожата му бе одрана. Трупът бе обезглавен. Въпреки това Сири веднага разпозна жертвата. Бе видяла този панталон в събота. Принадлежеше на Гюн Брита Дале.
Младата библиотекарка бе потресена от това колко слаба изглеждаше сега Гюн Брита. Убиецът не просто бе одрал кожата й. За да се виждат мускулите, той бе махнал цялата подкожна мазнина.
Десета глава
- Боже всемогъщи, и това е било в корема му? - взря се потресено в тумора с големината на грейпфрут, който съдебният лекар току-що бе извадил от коремната кухина на лишения от кожата и живота си Ефраим Бонд.
- Точно така. Добричкият мистър Бонд е бил много болен.
- Така че, ако не го бяха убили... - обърка се тя.
- Това нещо щеше да си свърши работата - завърши мисълта й лекарят. Той приближи тумора до светлината на работната лампа и се вгледа внимателно в него, сякаш бе кристално кълбо, съдържащо отговорите на всички тайни на битието. След това го сложи в контейнера до масата за аутопсии.
- Мислиш ли, че е знаел, че има рак?
- Не може да се каже. Симптомите по-скоро вече са се появили - запек, нощно изпотяване, нещо от този род, но е просто невероятно колко хора се изхитряват да не ги забелязват.
- Дори не знам кое е по-лошото - пое си дъх Фелиша.
- Да умреш така внезапно и мъчително или да бъдеш изяден парче по парче отвътре от рак.