Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- С това обаче си спечели популярност - усмихна се пестеливо лекарят и кимна към лишеното от кожа тяло.
Вече бе ходил с полицията до местопрестъплението и бе взел трупа от Омагьосаната градина. Фелиша Стоун се опита отново да си спомни как се казваше. Бе неин връстник и работеше в следствения отдел приблизително оттогава, откогато и тя в отдел „Убийства”. Бе интересен мъж - висок, чернокос, синеок. Може би й се бе замаяла главата или я бе налегнало опасно, ръмжащо гадене. До това разследване не й се бе налагало да общува много с него, но от време на време си бяха разменяли учтиви фрази, поради което бе вече твърде късно да го пита как се казва, освен, разбира се, ако не искаше да изглежда объркана, което следовател от отдел „Убийства” не можеше да си позволи. „Щом само имам свободна минута, задължително ще проверя в интернет - помисли си Фелиша, - а засега ще трябва да внимавам с думите си, за да не изпадна случайно в неловко положение.”
- Да, получи своите пет минути слава - каза тя, спомняйки си цялата суматоха през последното денонощие. Не бяха успели да се ориентират, а случаят вече бе изтекъл в средствата за масова информация, бе попаднал в сутрешните новини и преди няколко часа бе станал главна тема във „Фокс нюз” и в най-големите новинарски интернет-портали. В блоговете също бяха започнали да пишат за новия американски маниак и въобще не им дремеше, че нямаше регистрирани други убийства в този стил. Всяко дрънкало си имаше своята версия. Естествено, по-голямата част от хората се бе вкопчила в художествения свят на Едгар Алън По, но сред възможните източници на вдъхновение фигурираха също така индийски жертвоприношения, древноримски начини за екзекутиране на престъпници и похватите при клането на добитъка. Изглежда, че състоялата се в 14:00 часа пресконференция в полицейското управление също не бе намалила разгорещеността на страстите. И всичко това, въпреки всичките усилия на шефа на полицията Отис Тул, на окръжния прокурор Хенри Лукас и на водещия следовател Илайджа Джонс да представят убийството като единичен случай, който ще бъде разследван така, както и всички останали градски убийства.
Всъщност същото бе казал Джонс и по времето на „военния съвет”, който се бе състоял в задушната стая за съвещания с повреден климатик. Патерсън, Лаубах и Стоун бяха присъствали лично на него.
— Това ни е във възможностите — бе казал той. - Въпреки цялата кървава свинщина няма да позволим да ни объркат. Това убийство е същото, като всички останали. А ние можем да разследваме убийства.
Джонс бе висок мъж на средна възраст. Подстригваше се почти нула номер, за да прикрива лисините си. Челото му бе пресечено от дълбока бръчка на тревога, която не изчезваше дори когато денят бе спокоен и той подремваше кротко на работното си място. Славеше се като умен и практичен човек, от онези, които никога не губеха главата си, дори и в случаите, в които жертвата бе изгубила своята. Говорил петнадесет минути, той бе убедил всички останали, че „Случаят „По”, както го бяха кръстили средствата за масова информация, има своето решение и че то може би се крие в биографията и начина на живот на жертвата, както обикновено бе.
- Много ще се учудя - бе казал Джонс, - ако се окаже, че между убиеца и Ефраим Бонд няма никаква връзка. Както и при другите убийства, трябва да започнем с най-близките роднини, основните любовни връзки и колегите му.
След речта на Джонс разследването се струваше на всички най-обикновена рутина. Поради това, застанала до масата за аутопсии и изслушала беглия устен доклад на лекаря, Фелиша Стоун знаеше много добре за какво да пита, защото го бе правила вече много пъти.
Първо - най-важното. Убитият бил ударен няколко пъти по главата с тъп предмет - може би с лост или с парче метална тръба. Нито един от ударите не бил смъртоносен, но най-вероятно жертвата е изгубила съзнание. Преди да завърже Бонд за паметника на Едгар По и да му отреже главата, убиецът одрал кожата от горната част на тялото. Можело със сигурност да се твърди, че последователността е била точно такава. Смъртта настъпила вечерта преди деня, в който са открили тялото.
- Какво можеш да ми кажеш за това как е прерязано гърлото? - питайки, Фелиша си мислеше дали не се взира твърде много в сините очи на съдебния лекар. Всеки път, когато му зададеше въпрос, се опитваше да си представи какви биха били чувствата й към него, ако стояха до трупа. Може пък той да бе мъжът, който тя се надяваше някога да срещне? Щеше ли по цялото й тяло да се разлее топлина от докосването му? Щеше ли тази топлина да изпълни долния край на корема й?