Прокобата [bg]

Изричайки тази дума, изстена и оброни чело на дланта си. Не знаех какво да си мисля. Сякаш тя се нуждаеше от моята намеса, независимо какво бе състоянието на царствения й съпруг. Думата, която употреби, издаваше пълно умопомрачение. Замолих я да се успокои и й предложих глътка кафе за ободряване.

Тя отблъсна чашата и с доста налудничав поглед ми заобяснява:

— Ах, доктор Алфорд, странни неща се случват. Кой би помислил, че Заморна — богоподобният Заморна, идол на мен и целия ни пол — ще умре от ръката на една от поклонничките си, върховната жрица, тъй да се каже. Как би могла жена да го нарани, след като е тъй красив, тъй щедър, а понякога и тъй мил. Ала е истина, че аз, неговата съпруга, се оказах негова Атропа. Но не си мислете, сър, че буквално съм оцапала ръцете си с кръв, или, като една Месалина, съм му дала отрова. Не, би било твърде злоумишлено; да бях го сторила, бих била демон, нежели жена. Впрочем, сър, не си мислете, че смъртна би вкоравила сърцето си с ревност — да, именно ревност, не зная друго чувство, което тъй да вкаменява сърцето — дотам, та да може, без да трепне, без да се уплаши и разкае, винаги да пази в съзнанието си образа на своята съперница, може би някоя красавица, твърде подобна на обезглавената кралица шотландска, тъй ярък, та да може, така настроена, да иде при Заморна с любов в очите и страст и безумство в сърцето, да сложи в ръката му отровна чаша като на Сократ, спокойно да го гледа как ще отпие от нея, но първо ще й се усмихне, да види как усмивката му угасва, веднъж завинаги, и да слуша нежния му като музика глас, нежен като ей това, сър — тук дръпна струните на стоящата недалеч арфа и в стаята отекна единствен акорд от най-дълбока и съвършена мелодия, — и докато този глас секва… но аз, доктор Алфорд, ви описвам ситуация, която изобщо не се е случвала. Не бива да мислите, че съм сторила това, само си го мислех.

Един следобед в Дуро Вила, или по-скоро една вечер, като се връщах оттам на лунна светлина, звездите се оглеждат в река Нигер, и нали знаете, сър, всичко е тъй мирно и безметежно, както аз сигурно съм изглеждала, защото съм наследила от баща си умението да изглеждам външно много спокойна, когато вътрешно кипя, та в този миг в главата ми изплува сън. Преследва ме по целия път през долината, та да може ръката ми, укрепена от мисълта, от съответното съзерцание върху красотата на Мария Шотландска и предаността на очарователните й миниатюрни копия, да добие нужната увереност, та да насочи кинжала към сърцето на всемогъщия или да поднесе отровна чаша към устните му. Но като се прибрах у дома, бе ми казано, че всичко е вече сторено; че несъзнателно съм сбъднала собствените си намерения, когато най-малко съм очаквала. И сетне, сър, изпитах нещо, което съм убедена, че никога няма да изпитате и което смятам, че почти преобърна ума ми, съществува огромна разлика между намерението и изпълнението му.