Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
В "Ларк Хаус" Ирина се чувстваше сигурна за пръв път от четиринайсет години насам. Откакто пристигна в Съединените щати, никога не се бе задържала толкова време на едно място – знаеше, че спокойствието няма да трае дълго, и затова се наслаждаваше на този безметежен отрязък в живота си. Не всичко бе идилично, но сравнени с проблемите ѝ в миналото, сегашните изглеждаха незначителни. Трябваше да отиде да ѝ извадят мъдреците, но осигуровката ѝ не покриваше зъболекарски услуги. Знаеше, че Сет Беласко е влюбен в нея и че ще е все по-трудно да го държи на разстояние, без да изгуби ценното му приятелство. Ханс Войт, който винаги се бе държал приятелски и сърдечно, през последните месеци беше станал толкова сприхав, че някои от обитателите на дома започнаха тайно да се събират и да замислят начини да го махнат, без да го наскърбят. Катрин Хоуп смяташе, че трябва да му дадат време, и нейното мнение все още надделяваше. Директорът на два пъти бе опериран от хемороиди с неубедителен резултат и това бе вкиселило характера му. Друга непосредствена грижа на Ирина бе нашествието от плъхове в старата къща в Бъркли, където живееше. Чуваше ги да дращят между пропуканите стени и паркета. Другите наематели, подтиквани от съдружника ѝ Тим, решиха да поставят капани, защото да ги отровят им се стори безчовечно. Ирина възрази, че капаните са еднакво жестоки, а освен това е необходимо да се събират труповете, но никой не ѝ обърна внимание. Един малък гризач оцеля жив в един от капаните и бе спасен от Тим, който се смили над него и го даде на Ирина. Тя беше от онези хора, които се хранят със зеленчуци и ядки, защото не искат да причиняват страдание на животните, а още по-малко безсърдечно да ги готвят. Ирина превърза лапичката на мишлето, настани го в кутия с памук и се грижи за него, докато премина уплахата му и то отново проходи и се върна при своите.
Някои от задълженията ѝ в "Ларк Хаус" бяха неприятни за Ирина, например бюрокрацията на застрахователните компании, споровете с близките на пациентите, които намираха глупави поводи за оплаквания срещу дома просто за да снемат от себе си вината, че са изоставили възрастните си роднини, и задължителните часове по компютърна грамотност, тъй като едва овладяла нещо ново, технологията правеше поредния скок и тя отново изоставаше. Срещу нея нямаше жалби от страна на старите хора, поверени на нейните грижи. Както ѝ каза Кати, когато започна работа в "Ларк Хаус", тя никога не скучаеше. "Има разлика между старост и напреднала възраст и тя не се определя от годините, а е състояние на физическо и умствено здраве – ѝ обясни Кати. – Хората в напреднала възраст могат да поддържат независимостта си, но старците се нуждаят от помощ и някой да бди над тях, а накрая идва момент, когато се превръщат в деца." Ирина учеше много както от хората в напреднала възраст, така и от старците – почти всички сантиментални и забавни, те не изпитваха страх, че може да са смешни, и тя се смееше, а понякога плачеше за тях. Почти всички бяха имали интересен живот или поне си измисляха такъв. На моменти имаха вид на изгубени, най-често, когато недочуваха. Ирина следеше батериите на аудиофоните им. "Кое е най-лошото в старостта?", ги питаше. Те въобще не мислели за годините, отвръщаха; имало време, когато били юноши, после навършили трийсет, петдесет, шейсет, без да мислят за възрастта, нима има основание да ги е грижа за нея сега? Някои бяха много ограничени, трудно ходеха и с усилие се движеха, но и нямаха желание да отидат където и да е. Други бяха разсеяни, объркани и всичко забравяха, но това тревожеше повече персонала и роднините им, отколкото тях самите. Катрин Хоуп настояваше обитателите на второ и трето ниво да водят активен живот и Ирина имаше за задача да събужда интересите им, да им намира занимания и цел. "На всяка възраст е нужна цел в живота. Тя е най-добрият лек срещу много болести", твърдеше Кати. В нейния случай, дори и след преживяната злополука, целта си остана да помага на другите.