Японският любовник

Катрин Хоуп пребиваваше още на този свят единствено благодарение на желязната си воля и на чудесата на хирургията; писано ѝ било да разбере какво значи да си инвалид и да живееш в непрестанна болка. При нея зависимостта от други хора не дошла постепенно, както е обичайно в естествения процес на остаряване, а за миг, след една стъпка накриво. Докато се изкачвала по някакъв планински склон, паднала и останала заклещена между две скали с потрошени крака и таз. Спасяването ѝ представлявало героичен подвиг, излъчен с подробности по телевизионните новини, защото го снимали от въздуха. Хеликоптерът хванал от разстояние драматичните сцени, но не могъл да се приближи до дълбоката цепнатина, където тя лежала, изпаднала в шок и със силен кръвоизлив. Двайсет и четири часа по-късно двама планинари успели да се спуснат благодарение на безразсъдна маневра, която едва не им струвала живота, и я вдигнали с ремъци. Откарали я в специализирана за лечение на травми от войната болница, където се заели с възстановяване на множеството счупени кости. Излязла от кома два месеца по-късно и първо попитала за дъщеря си, а после обявила, че се чувства щастлива, задето е жива. Същия ден Далай Лама ѝ изпратил от Индия една ката – бял шал, благословен лично от него. След четиринайсет драматични операции и няколко години възстановяване с големи усилия от нейна страна, Кати трябвало да се примири с факта, че няма да проходи отново. "Моят първи живот свърши, сега започвам втория. Понякога ще ме виждаш потисната, друг път гневна, но не ми обръщай внимание, защото няма да е задълго", казала на дъщеря си. Дзен будизмът и навикът да медитира, който поддържала през целия си съзнателен живот, изключително много ѝ помогнали при тези обстоятелства да понесе неподвижността, способна да подлуди всеки друг атлетичен и енергичен като нея човек, и да преживее сравнително спокойно загубата на дългогодишния си партньор, който не проявил толкова твърдост като нея в трагедията и я изоставил. Открила също, че може да практикува медицина като хирургичен консултант от студио с телевизионни камери, включени към операционната зала. Желаела обаче да работи с пациенти на живо, както винаги дотогава. Когато избрала да живее във второто ниво на "Ларк Хаус", обиколила и разговаряла с хората, които щели да оформят новото ѝ семейство, и осъзнала, че с тях ѝ се предоставят достатъчно възможности да упражнява занаята си. Една седмица след като постъпила в "Ларк Хаус", вече имала планове за създаване на безплатна клиника за болката, насочена към хора с хронични заболявания, и на консултационен център за по-леки болести. В "Ларк Хаус" идвали лекари отвън, но Катрин Хоуп успяла да ги убеди, че няма да им е конкуренция, а ще ги допълва. Ханс Войт ѝ отпуснал зала за клиниката и предложил на управителния съвет на "Ларк Хаус" да ѝ определят заплата, но тя предпочела, вместо да ѝ плащат, да не ѝ вземат месечна такса и така се споразумели изгодно и за двете страни. Много бързо Кати, както я наричали, се превърнала в майка, която посрещала новодошлите, в изповедник, в утешител на скърбящите, във водач за издъхващите и в дистрибутор на марихуана. Половината от пациентите разполагаха с рецепта за тревата, но Кати, която я раздаваше в клиниката си, беше великодушна и към онези, които нямаха рецепта, нито пари, за да си я купуват контрабанда. Пред вратата ѝ често можеше да се види опашка от клиенти, чакащи да получат тревата под различна форма, включително и във вид на апетитни бисквити и бонбони. Ханс Войт не се намесваше – защо да лишава хората си от безвредно облекчение? Изискваше единствено да не се пуши в коридорите и общите пространства, понеже след като тютюнопушенето бе забранено, не би било справедливо марихуаната да не е; но въпреки това струйки дим се извиваха над тръбите за отопление или над тези на климатиците и се случваше домашните любимци да плетат крака като пияни.