Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Но Кофата не беше от новинарската агенция, а бе изпратен от Шефа в Стокхолм. И все повече започваше да се убеждава, че Болта въпреки всичко беше избягал с парите, с което си беше подписал смъртната присъда.
Когато инспектор Аронсон пристигна в хотел „Плевнагорден“, журналистите вече се бяха разотишли. По пътя се бе отбил в старческия дом и бе получил потвърждение, че намерените пантофи действително принадлежат на Алан Карлсон (старшата сестра Алис ги беше помирисала и беше кимнала с отвратена гримаса).
Във фоайето на хотела инспектор Аронсон имаше нещастието да се сблъска с шефа си, който го осведоми за пресконференцията и му нареди да разреши драмата, за предпочитане така, че да няма логически разминавания между реалността и това, което току-що бе съобщил на пресата.
След това шефът си тръгна, защото го чакаха толкова много задачи – например бе крайно време да назначи прокурор по делото.
Аронсон си взе чаша кафе и започна да прехвърля наум последните събития. Инспекторът се съсредоточи върху взаимоотношенията между тримата пътници в дрезината. Ако Тенгрот грешеше в предположението си, че Карлсон и Юнсон не са били отвлечени от третия пътник, можеше и да става въпрос за заложническа драма, точно както беше съобщил шефът на областната полиция пред пресата. Това обаче намаляваше правдоподобността на тази теория, тъй като шефът рядко беше прав. Освен това имаше и свидетели, които бяха видели Карлсон и Юнсон да се разхождат с куфара в Окерш Стюкебрук. Можеше ли да се предположи, че двамата старци са успели да надвият младия и силен член на Never Again и да го метнат в някоя канавка?
Невероятно, но не и невъзможно. Аронсон отново нареди да доведат кучето от Ескилстюна. Щеше да бъде дълга разходка за кучето и неговия водач – от нивите на Тенгрот чак до стоманолеярната в Окерш Стюкебрук. Там някъде беше изчезнал членът на Never Again.
Карлсон и Юнсон пък се бяха изпарили някъде между задната част на стоманолеярната и бензиностанцията – участък от около двеста метра. Бяха изчезнали от лицето на земята, без да бъдат забелязани от никого. Единственото нещо, което се намираше по този маршрут, беше затворен павилион за хот-дог.
Мобилният телефон на Аронсон иззвъня. В централата бяха получили поредното обаждане от гражданин. Този път столетникът бил забелязан в Мьолбю9 на предната седалка на сребрист мерцедес, навярно отвлечен от мъжа на средна възраст с конска опашка, който карал автомобила.
9 Град в Югоизточна Швеция. – Б. пр.
– Да проверим ли тази информация по-подробно? – попита колегата му.
– Не – въздъхна Аронсон.
Дългогодишният му опит като инспектор го беше научил да различава истинските сведения от измишльотините. Тази мисъл му действаше успокоително, когато всичко останало бе обгърнато в мъгла.
Бени спря в Мьолбю, за да зареди с бензин. Юлиус внимателно отвори куфара и извади една банкнота от петстотин крони, за да плати. След това каза, че иска малко да се поразтъпче, и помоли Алан да остане в колата и да пази куфара. Столетникът беше изморен от изпитанията на деня и обеща да не мърда и на сантиметър.
Бени се върна пръв и се настани зад волана. Малко след него се качи и Юлиус и мерцедесът продължи на юг.
По едно време Юлиус започна да шумоли на задната седалка, след което подаде отворено пакетче бисквити на Алан и Бени.
– Я какво си намерих в джоба – подсмихна се той.
Алан повдигна вежди.
– Как можа да откраднеш пакетче бисквити, когато имаме петдесет милиона в куфара?
– Имате петдесет милиона в куфара? – възкликна Бени.
– Опа! – каза Алан.
– Не точно – намеси се Юлиус. – На теб ти дадохме сто хиляди.
– Плюс петстотинте крони за бензин – добави Алан.
Бени замълча за няколко секунди.
– Значи, имате четирийсет и девет милиона осемстотин деветдесет и девет хиляди и петстотин крони в куфара?
– Бива те в сметките – каза Алан.
В колата отново настъпи мълчание до момента, в който Юлиус предложи да разкажат на личния си шофьор всичко от начало до край. Ако след това Бени желаел да прекрати договора между двете страни, щели да го разберат.
На Бени му беше най-трудно да приеме частта от разказа, в която един човек е бил убит, а след това опакован за износ. От друга страна обаче, ставаше въпрос за нещастен случай, въпреки че беше замесен и алкохол. Бени не близваше алкохол.