Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Имате ли някаква представа, що за човек би могъл да е той? — попита Гемей.
— Може би. Знаете ли нещо за каучуковата индустрия?
И двамата поклатиха глави.
— Преди сто години каучукови дървета са расли само в джунглата на Амазонския басейн. Тогава британски учен открадва семена, за да организира огромни плантации от каучукови дървета на изток. Същото става и сега. Шаманът, който участва с нас в днешната траурна церемония, си пада малко шмекер, когато става дума за гонене на зли духове, но той познава лечебните свойства на хиляди горски растения. Тук пристигат разни хора и се представят за учени, а всъщност са си пирати, дошли да търсят ценни билки. Продават патенти на големите мултинационални фирми за производство на лекарства. Понякога работят пряко за тях.
И в двата случая, компаниите правят цели състояния, докато туземците, запазили векове наред тези знания, остават с пръст в устата. И още по-лошо — понякога такива хора идват и направо отмъкват билките.
— Смятате, че някой от тях е измъчвал и убил индианеца? — попита Пол.
— Напълно е възможно. Когато става дума за милиони, животът на един беден индианец не означава нищо. Не знам защо са го застреляли. Може просто да е видял нещо, което не е трябвало да вижда. Тези тайни се пазят от много поколения.
— Правят ли се опити да се спре пиратската дейност? — попита Гемей.
— Не е лесно. Понякога правителствени чиновници влизат в сговор с компаниите. Залозите са много високи. Правителствата малко се интересуват от съдбата на туземците. За тях е по-важно, как да продадат генетичните им тайни на най-висока цена.
— Значи, пиратството си върви необезпокоявано?
— Не напълно. Университетите изпращат групи верни учени, които да проследяват бандитите. Те самите извършват научноизследователска дейност, но същевременно научават от индианците, дали не се навъртат наоколо лица с необичайни въпроси. Бразилските ни съседи правят опити да пресекат този вид грабеж чрез съда. Там заведоха дело срещу учен, който каталогизирал семена и дървесни кори, използвани за лечебни цели и му предявили обвинение за кражба на племенна интелектуална собственост.
— Нелека теза за отстояване в съда — отбеляза Пол.
— Съгласен съм. В Бразилия се мъчат да прокарат и закони в защита на биологическото многообразие, така че напредваме по малко, но трудно. Става дума за борба с корпорации, разполагащи с милиарди долари. Двубоят е неравен.
На Гемей й хрумна нещо.
— А вашият университет работи ли по въпроса?
— Да — отговори докторът. — От време навреме идват екипи. Но за пълноценна полицейска работа парите не стигат.
Това не беше отговорът, очакван от Гемей, но тя не настоя.
— Бих искала да ви помогнем по някакъв начин.
— Има такъв — широко се усмихна Рамирес. — Ще ви помоля за една услуга, но не се чувствайте длъжни да я изпълните.
— Ами, опитайте — приветливо предложи Пол.
— Добре. На няколко часа път нагоре по течението има друго селище. Живеещият там холандец не разполага с радио. Но може и да е чул нещо за убития чуло. При всички случаи, трябва да е информиран — възможни са всякакви последици. — Докторът протегна крак. Глезенът му беше скрит под дебела превръзка. — Аз едва се движа. Не мисля, че има счупване, но е зверски навехнато. Питах се, дали не бихте отишли вместо мен. Можете да отскочите на бърза ръка.
— Ами снабдителната лодка? — попита Гемей.
— Очаква се да пристигне късно утре. Ще пренощува. Ще се върнете, преди да потегли обратно.
— Не виждам защо да не го направим — започна Гемей, но беше спряна от несигурността в погледа на съпруга си. — Ако, разбира се, Пол няма нищо против.
— Ами…
— О, моля за извинение! Идеята ми доведе до семейно недоразумение.
— Не, не — увери го Пол. — Просто моята новоанглийска предпазливост. Разбира се, че ще ни е приятно да ви помогнем.
— Превъзходно. Ще накарам да ви приготвят храна и да заредят моята лодка. Тя е по-бърза от надуваемата и ще можете да отидете и да се върнете за един ден.
— Мислех си, че в селото има само дълбани пироги — каза Гемей.
— Да — усмихна се Рамирес, — те обслужват по-голямата част от нашите нужди, но понякога е необходим и по-ефикасен транспорт.