Синьо злато

— Без чуло — предположи Гемей.

— Именно. Те предпочетоха да се изтеглят още по-навътре в леса, отколкото да се укротят. Трябва да призная, че днес научих за тях повече, отколкото за всичките три години, прекарани по тия места. Хранех сериозни съмнения дори за самото им съществуване. Колкото до това племе, трябва внимателно да се разграничават фактите от легендите. Останалите индианци избягват горите отвъд Големите водопади. Твърдят, че който навлезе в територията на чуло, не се връща. Както се убедихте днес, страховете им са основателни. Такива са оскъдните факти.

— А легендите? — попита Гемей.

— Можели да стават невидими — отвърна Рамирес с усмивка. — Можели да летят и да преминават през твърди прегради. По-скоро били призраци или духове, отколкото хора. Не можели да бъдат убити с обикновени оръжия.

— Огнестрелната рана, която видяхме, ще сложи край на тази част от митологията — отбеляза Пол.

— Така изглежда — съгласи се Рамирес. — Има и друга, още по-интригуваща легенда, според която племето е матриархално. Ръководи го жена. По-скоро, богиня.

— Амазонка? — предположи Гемей.

В отговор Рамирес извади от джоба си някакъв предмет. Беше висулката от врата на убития.

— Може би това е нашата крилата богиня. Казват, че грижата й за племето е пословична, а мъстта й — страховита.

— Онази, на която трябва да се подчиниш — произнесе с драматичен глас Гемей.

— Моля?

— Цитат — усмихна се тя. — От приключенска книга, която четох като малка. За една богиня от джунглата, живяла хилядолетия, без да остарява.

Пол пое висулката и я разгледа.

— Богиня или не — каза той, — не си е свършила добре работата, от гледна точка на днешния туземец.

Лицето на по-възрастния мъж помръкна.

— Да, но от друга страна…

— Нещо лошо ли е станало? — попита Гемей.

— Малко съм разтревожен. Един от селото идва днес при мен. Казва, че в гората има беда.

— Каква беда? — попита Пол.

— Не можеше да ми каже точно. Имало нещо общо с убития индианец.

— И как така? — учуди се Гемей.

— И аз не знам… — Докторът направи малка пауза. — И в настоящия момент в гората се убиват живи същества. Насекоми, животни и птици са заети с непрестанна борба за оцеляване. Но в целия този кървав хаос, цари едно равновесие. — Дълбоко разположените му очи изглеждаха още по-тъмни. — Опасявам се, че убийството на индианеца е нарушило това равновесие.

— Може би, амазонската богиня се готви да ни стовари своето отмъщение — каза Пол, като връщаше висулката.

Рамирес я залюля на пръста си, като някакъв Свенгали37 в хипнотичен сеанс.

— Като представител на науката, аз трябва да боравя с факти. Факт е, че някъде там, в гората се разхожда човек с пушка и не се колебае да я използва. Или индианецът е напуснал своята територия, или някой въоръжен е нахлул в нея.