Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— А някакви предположения?
— До тук сме се убедили, че нямат травми, не е отравяне. Взели сме тъкани за вирусно изследване, но засега — нищо. Един от тях се е оплитал в рибарска мрежа, но това не му е попречило да се храни, нито го е наранило по друг някакъв начин.
— Значи, поне засега, не знаете от какво са умрели?
— О, знаем. От задушаване. Имали са тежки белодробни увреждания, предизвикали пневмония. Дробовете им изглежда са били изложени на висока температура.
— Температура? Май не успявам да следвам мисълта ви.
— Ами вижте, били са отчасти сварени отвътре, а и по кожата имаше мехури.
— Какво би могло да доведе до такива наранявания?
— ННП — отговори Уидъръл и сви рамене.
Остин се замисли над този отговор.
— Ако не знаете как, знаете ли кога?
— Много е трудно да се каже. Може първоначалната агресия срещу организма да не е била фатална. Може бозайниците да са се разболели няколко дни преди да стигнат нашия бряг, но да са продължавали придвижването си. Най-зле са пострадали малките и може възрастните да са ги изчаквали. Трябва да отчетете и времето, необходимо за развитие на процеса на разлагане до степен, гнилостните газове да извадят труповете на повърхността.
— Значи, не е възможно да се проследи пътя им, за да се разбере къде са загинали. Трябва да се знае маршрута, местата за хранене, скоростта им и тази на теченията, разбира се. Жалко, че самите те не са в състояние да ни съобщят, къде са ходили.
Уидъръл се усмихна:
— Кой казва, че не могат? Елате, ще ви покажа нещо.
Представителят на АЗОС тръгна напред, покрай огромните платформи, заобикаляйки локвите кървава вода, гонена с маркучи към каналите. Близо до труповете, смрадта удряше като с боен чук, но Уидъръл сякаш не й обръщаше внимание.
— Ето го мъжкарят — каза той и спря пред първия труп. — Разбирате, защо ги наричат сиви китове. Кожата им има този естествен цвят, но е цяла на петна от ракообразни и всякакви други паразити. Сега е малко нещо поокълцан, но когато го измерихме първоначално, беше дълъг дванадесет метра и тридесет. — Приближиха следващата платформа, върху която лежеше умалено издание на първия кит. — Това малко също е мъжко. Родено е само преди няколко месеца. Имаше и други, така че не знаем чие е бебето. — Спрели бяха пред последната платформа. — Тя е по-голяма от мъжкаря. Както и при останалите, и тук липсват външни белези от някакво насилие. Но това може би ще ви заинтересува. — Той поиска нож, качи се на платформата и се засуети около плавника на животното. След малко скочи долу и показа на Остин правоъгълна, бяла кутия, направена от метал и пластмаса.
— Предавател? — попита Остин.
— Всяко движение на момичето се е проследявало от спътник — отвърна Уидъръл. — Открийте, кой я е държал под око и ще научите точно къде се е намирала всеки миг.
— Вие сте гений, мистър Уидъръл.
— Просто скромен правителствен служител, който си върши работата. Като вас. — Вдигна уреда. — Това ще трябва да го прибера, но на гърба му има телефонен номер.
Остин надраска набързо номера в малко тефтерче и поблагодари на патолога за съдействието.
Докато го придружаваше към изхода, Остин попита:
— Как, впрочем, се спряхте точно на тия три кита?
— До голяма степен случайно. Помолих военните да отделят три парчета от групата. Предполагам, че ги е подбрал някой на борда, който е чул молбата ми.
— Мислите ли, че ако имахте възможност да изследвате и другите трупове, щяхте да научите нещо повече?
— Съмнявам се — кратко отвърна Уидъръл. — Каквото е убило тези, същото е довършило и останалите. Във всеки случай, сега е малко късно да се обсъжда този въпрос. Както разбирам, след като военните са се заели със задачата, от другите не е останало даже и порция суши35.
Ето ти още изискан хумор. Хвърлил маската в един варел за отпадъци, Остин за последен път погледна осакатените корпуси на някога величествените морски същества. Благодари на Уидъръл и матрос Къмингс и излезе на чистия, вечерен въздух. Пое си дъх няколко пъти, сякаш искаше да освободи от вонята не само дробовете, но и съзнанието си. Отвъд пристанището един самолетоносач светеше като град. Върна се в хотела и прекоси фоайето, но явно недостатъчно бързо, за да попречи на неколцина от гостите и персонала да сбърчат в погнуса носове, доловили уханието на смъртта.
35
Суши — Японско рибно блюдо.