Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Прям въпрос. Бих могъл да заявя, че ме интересува старта на верижната реакция, довела до потъването на татковата лодка. Но има и още нещо, което още не мога да си изясня. — Погледът на Остин стана замислен. — Напомня ми усещането при някои от спусканията ми под вода. И ти си го изпитвал. Плуваш си насам-натам, всичко изглежда най-прилично, но изведнъж косата ти настръхва, в стомаха ти се свива ледена топка и разбираш, че не си сам, че нещо те наблюдава. Нещо гладно.
— Разбира се — съгласи се с готовност Завала. — Но обикновено нещата не свършват дотук. Вече си представям най-голямата, злонрава и гладна акула в целия океан, застанала зад гърба ми с мисълта, че кой знае откога не е кусвала истинска мексиканска кухня, обръщам се рязко и там или няма никой, или някоя хамсия, дълга колкото пръста ми, ме гледа заканително.
— Морето е повито в загадка — заяви Остин с томителна нега в очите.
— Това някаква гатанка ли е?
— В известен смисъл. Цитат е от Джоузеф Конрад. „Морето никога не се променя и неговите творения, въпреки хорските приказки, са повити в загадка“. — Остин чукна по картата с показалец. — Китове умират всекидневно. Някои — по естествени причини. Други се омотават в рибарски мрежи и умират от глад. Или ги убива сблъсък с кораб, или се отравят от замърсявания, понеже разни хора са на мнение, че морето е сметище за изхвърляне на всякакви отрови. — Млъкна за миг. — Но нашият случай не се вмества в нито една от тия рамки. Даже и без човешка намеса, природата никога не е спокойна — постоянно нещо доизкусурява. Но това не е какофония. То е като импровизацията в добрия джаз. Ахмад Джамал прави соло на пиано, за миг се отклонява в своя вариация и веднага улавя общия такт. Изразявам се като дървар — гръмко се изсмя Остин.
— Не забравяй, че съм виждал сбирката ти джаз, Кърт. Искаш да кажеш, че някъде тук се чува фалшива нотка.
— По-скоро, всеобщ дисонанс. — Помисли още малко. — Не, твоята аналогия ми харесва повече. Имам усещането, че огромна и проклета акула се шляе съвсем наблизо и е гладна като змей.
Завала бутна настрана празната си чиния.
— Както казват по нашите места, най-доброто време за риболов е, когато рибата е гладна.
— Случайно ми е известно, че си порасъл в пустиня, amigo, откъде ги знаеш тия неща? — попита Остин. — Но съм съгласен с казаното. Да вървим на риболов!
От Енсенада се върнаха малко назад до магистралата и пак поеха на юг. Както и след Тихуана, търговската дандания полека заглъхна и пътят стана двулентов. Напуснаха го при Манеадеро и поеха по второстепенни шосета през ниви и пръснати на големи разстояния фермерски къщи и стари манастири, за да стигнат най-накрая до пресечена, самотна местност, със загърнати в мъгли хълмове, търкулнали се надолу към морето. Завала, който изпълняваше длъжността, навигатор, погледна картата.
— Почти стигнахме. Буквално зад ъгъла е — заяви той.
Остин не знаеше какво може да очаква. И въпреки това, остана силно изненадан, когато след завоя видя прилежно изписана на испански и английски табела, съобщаваща, че се намират в имението на „Баха тортила къмпъни“. Отби от пътя. Табелата беше поставена в началото на дълга глинеста алея, с два реда дървета отстрани. В края й видяха голяма сграда.
Остин се облегна на кормилото и вдигна слънчевите очила на челото си.
— Сигурен ли си, че се намираме, където трябва?
Завала му подаде картата, за да се увери и каза:
— Това е мястото.
— Май бихме целият път за нищо.
— Защо, бърканите яйца бяха превъзходни и си имам нова блуза с инициалите на кантината.
— Съвпаденията винаги са ми изглеждали подозрителни — присви очи Остин. — На табелата пише: „Посетителите са добре дошли!“. Нека им повярваме!
Той зави от пътя и премина двеста-триста метра до грижливо поддържан чакълест паркинг, с отбелязани на него места за посетители. Няколко коли с калифорнийска регистрация и два туристически автобуса бяха пред сградата — гофрирана ламарина, кирпичена арковидна фасада и керемиден покрив в испански стил. Ароматът на печено царевично тесто нахлу през отворения прозорец на пикапа.
— Дяволски изтънчено прикритие — отбеляза Завала.
— Аз почти не допусках възможността да ни посрещнат с неонов надпис: „Горещ привет от момчетата, които изтропаха китовете“.