Синьо злато

— Не, никога. Известен ли е източникът на тази температура?

— Не засега. Мисля, че върху случая може да се хвърли малко светлина, ако се знае, къде са били животните напоследък.

— Аз доста добре познавам стадото на Дейзи. Миграцията му е наистина забележителен феномен. Правят почти двадесет хиляди километрова обиколка. Цяло лято се хранят в арктическите райони, после се спускат на юг по тихоокеанското крайбрежие, до размножителните лагуни край Баха Калифорния, Мексико. Тръгват през ноември — декември и стигат района в началото на следващата година. Водят бременните, следват ги възрастните мъжкари, а накрая са малките. Единично или по двойки. Движат се доста близо до бреговата линия. Обратно на север поемат през март. Когато имат малки, изчакват и април. И пак покрай брега, на север. Плуват бавно — средно с около двадесет километра в час.

— Имахме предстартов брифинг. Предупредиха ни да внимаваме за китове, но стартът беше насрочен за дата, когато и последното стадо е заминало. Доколкото се знаеше, в околността нямаше китове.

— Единствената причина, за която се сещам, е да са изостанали. Може би някое от малките се е разболяло и са го чакали да се оправи.

— Патологът излезе със същата теория. Документирала ли сте миграцията им?

— Да. Имате ли лаптоп?

— Не мърдам без него.

— Добре. Дайте ми адреса на електронната си поща. Веднага ще получите информацията.

— Благодаря, не можех и да мечтая за по-голяма услуга.

— Може да имате случай да я върнете, ако се обърнем към НАМПД за помощ.

— Търсете мен лично и ще видим какво може да се направи.

— Благодаря. О, господи, още не мога да повярвам за Дейзи!

Остин прекъсна, включи своя лаптоп към телефонната линия и след петнадесет минути отвори имейла. Появи се карта на западната част на САЩ, Канада и Аляска. Пунктирана линия тръгваше от Чукотско море, през Берингово и после покрай северноамериканското крайбрежие, до върха на източения като пръст полуостров Баха. Картата беше озаглавена: „Обичаен миграционен маршрут“.

Към нея бе прикрепен документ с данни за отделни стада. Остин намери името Дейзи. Оттам компютърът го насочи към документ с точни данни за движението на нейното стадо. То се бе придвижвало равномерно и после спряло при Баха, южно от Тихуана. След престой, тръгваха отново на север, но по-бавно. В един момент правеха кръг, сякаш се бяха загубили. Проследи целия им криволичещ маршрут до края му при Сан Диего.

Остин излезе от файла на китовете и порови на други места из мрежата. След малко седеше в креслото, допрял върховете на пръстите си. Китовете се придвижваха нормално до един определен район. Оттам нещата се променяха. Обмисляше какво да направи, когато се почука на вратата. Завала.

— Толкова рано от среща?

— Да, казах й, че трябва да се върна да нагледам болното си другарче по стая.

Остин изглеждаше разтревожен.