Синьо злато

— Да не си си ударил главата днес?

— Трябва да призная, че минаването под друга лодка си беше уникално преживяване. Никога вече правилата за корабоводене няма да бъдат същите в моите очи.

— Е, за твое сведение, аз съм добре, така че можеш да се връщаш и да продължиш от там, където си прекъснал.

Завала се пльосна на дивана.

— Знаеш ли какво, Кърт, понякога човек трябва да проявява по малко сдържаност.

Остин се запита, дали някакъв лишен от сексуалност клонинг не се е намъкнал в стаята.

— Съгласен съм от цялата си душа — предпазливо одобри той. — А сега ми кажи истината.

— Тя наруши правилата на Завала. Аз не ходя с омъжени жени.

— Как разбра, че е омъжена?

— Каза ми го мъжът й.

— Едър ли беше?

— Малко по-дребен от бетоновоз.

— Е, в такъв случай, сдържаността е изключително правилен подход.

Джо кимна със съмнение.

— А беше толкова хубава! — въздъхна той. — Ти какво прави?

— Ходих на китова некротомия.

— Пък аз си въобразявах, че моето прекарване е скапано. Сигурно в Сан Диего има и по-интересни неща за правене.

— Положително има, но исках да разбера от какво са измрели тия китове.

— Е, разбра ли?

— Дробовете им са били повредени от висока температура и са загинали от пневмония.

— Странно — отбеляза Завала.

— И аз това си помислих. Виж тая снимка на компютъра. Изтеглих я от страницата на един метеорологически спътник. Показва температурата на океанската вода. Виждаш ли тая червена точка край Баха? Внезапна промяна.