Синьо злато

Докато се мъкнеха в опашката, Остин каза тихичко:

— Ако основният пазар за мексиканските палачинки е в САЩ, защо това място не е разположено по-близо до границата? Защо трябва да ги правят тук, а после да ги мъкнат нагоре по магистралата?

— Добър въпрос! — похвали го Завала. — Тортиленият бизнес в Мексико е силно монополизиран и се ръководи от хора с тесни връзки в управляващите среди. Става дума за милиарди долари. Дори да приемем, че съществува основателна причина производството да се разположи толкова на юг, защо именно тук? Това място над залива е превъзходно за луксозен хотел, но фабрика?

Групата минаваше покрай тестомесачки, които подаваха суровия материал на формовъчни машини. От тях върху конвейерни ленти излизаха стотици тънки, тестени парчета, зорко следени от работниците в стерилно бели манти и с найлонови калъфчета на главата. Екскурзоводката натъпкваше групата в цеха за пакетиране и експедиция, когато Остин засече врата с надпис само на испански.

— Само за персонала ли? — попита той Завала.

Джо кимна.

— Всичко в баничарския бизнес ми е вече ясно — заяви Остин и натисна дръжката. Вратата беше отключена. — Ще ида да поразгледам.

Като измери с поглед внушителната му фигура и ослепителната белота на косата, Завала даде оценката си:

— Със заслужено уважение към шпионските ти качества, следва да отбележа, че не се смесваш съвсем докрай с тълпата работещи тук. Може би аз ще предизвикам по-слаби подозрения от един огромен гринго43, задръстил целия коридор.

Завала бе прав.

— Добре, шпионирай си тогава! Но внимавай! Ще се срещнем в края на обиколката. Ако ме пита екскурзоводката, ще кажа, че търсиш тоалетна.

Завала смигна и потъна зад вратата. Сигурен беше, че с чар човек се измъква от всяко положение и вече бе стъкмил една версия, според която се бе загубил в търсене на bano44. Намери се в дълъг коридор без прозорци или други някакви отвори, ако не се смята металната врата в противоположния край. Премина целия коридор и долепи ухо до вратата. Като не чу нищо, опита бравата. Заключено.

Бръкна в джоба си и извади леко модифициран швейцарски армейски нож, заради който би отишъл право в затвора по местата, в които притежанието на взломаджийски инструменти се наказва. Стандартните принадлежности, като ножички, пиличка за нокти или отварачка за консерви, бяха отстъпили местата си на шперцове за по-обикновени брави. При четвъртия опит ключалката щракна. Зад нея започваше още един коридор. За разлика от предишния, в него имаше няколко врати. Всички заключени. Освен една, водеща в складово помещение с шкафове.

Шкафчетата бяха заключени. Би могъл да се справи и с тях, но му липсваше време. Погледна часовника си. Обиколката скоро щеше да приключи. На стената беше монтирана полица с куп акуратно сгънати бели манти. Намери си една по мярка и я нахлузи. Излезе от склада и застана пред трета, също заключена врата. След няколко опита, и тя се предаде.