Синьо злато

Пикапът беше зает от поддържащия екип на „Червено мастило“, защото пътуването до Мексико с наети коли не бе позволено. От хотела си в Сан Диего, те поеха на юг, през Чула Виста — граничен град, нито американски, нито мексикански, но взел по нещо и от двете страни. Вече в Мексико, те минаха край бедняшките квартали на Тихуана, за да поемат по МЕХ 1 — магистралата, пресичаща по дължина целия полуостров Баха Калифорния. След Ел Росарита, с неговия гмеж от мотели, павилиони за сувенири и закуски, търговската гълчава започна да затихва. Не след дълго, магистралата се просна между ниви и голи хълмове отляво и живописния, накъдрен бряг на смарагдовия залив, наричан Тодос Пое Сантос41, отдясно. Около час след излизането им от Тихуана, те се озоваха при Енсенада.

Остин познаваше този курортен и рибарски град от една регата, Нюпорт — Енсенада. Неофициалният финал беше в „Кантината на Хюсонг“ — очукан, стар бар с дървени трици по пода. Преди магистралата да доведе хилядите туристи с техните долари, Баха Калифорния Норте беше истинската граница. В златните си времена, „кантината“ беше обитавана от колоритни местни чудаци, парцаливи индивиди, моряци, рибари и автомобилисти, които познаваха Енсенада от дните му на последен пост на цивилизацията, преди хиляда и триста километровата пустош на полуострова до Ла Пас. Това беше един от легендарните барове, подобен на „Фокси“ на Вирджинските острови или „Кептън Тони“ в Ки Уест, посетени от всеки жител на тая планета. Когато влязоха вътре, настроението на Остин веднага се повиши при вида на няколкото мъхнати мухи по бара, които можеха и да помнят доброто старо време, с реките от текила и денонощно поддържаната от полицията автомобилна линия до местния пандиз.

Седнаха на една маса и си поръчаха huevos rancheros.

— Ах, храна за чисти души — въздъхна Завала, след като хапна от бърканите яйца с лютив сос.

През това време Остин изучаваше тъжното изражение на лосовата глава, която заемаше мястото си над бара, откакто го помнеше. Все още неоткрил отговор на закономерния въпрос, как се е добрал един лос чак до Мексико, Остин отново насочи вниманието си към картата на полуострова, просната на масата до сателитната снимка, отразяваща температурата на водата.

— Ето, тук отиваме — посочи на картата той. — Температурната аномалия е регистрирана в района на този залив.

Завала приключи с яденето и отвори пътеводител на Мексико.

— Тук пише, че ballena gris или сивите китове, пристигат в района на Баха за периода декември — март, където се чифтосват и раждат малките си. Тежат до двадесет и пет тона и са дълги от три до петнадесет метра. Когато се чифтосват, един мъжкар крепи женската в подходяща поза, докато друг… — Завала потръпна. — По-добре да пропусна тази част. Популацията е почти ликвидирана в годините на промишлен китобой, но видът е обявен под закрила от 1947 година. — Тук четецът спря. — Може ли да те попитам нещо? Известно ми е, че изпитваш огромно уважение към всичко, което се движи в морето, но никога не съм те виждал в представите си, като любител на китове. Какъв е тоя необичаен интерес? Защо не ги оставиш на АЗОС и другите природозащитни организации?