Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Съдията усетил, че по тила му се стичала пот. Шалът неудържимо се хлъзгал като змия върху рамото му. Ами че този казус започвал да прилича на заплетена юридическа главоблъсканица.
– Добре – казал той. – Почти затворихме кръга. Ами останалите от семейство Витрал ? И там ли сме в задънена улица?
– Може и така да се каже – отговорил инспектор Ватьолие. – Стефани, майката, е сираче. Не е известно кои са родителите ѝ. Отгледана е в дом за изоставени деца към фондация „Отьой“ в Руан. Влюбила се в Паскал Витрал, с когото се запознала в едно кафене, когато нямала още шестнадесет години. Накратко, ако бебето е Емили, то си няма вече никого на света освен баба си Никол, дядо си Пиер и брат си Марк.
Погледът на съдия Льо Дриан се зареял далеч зад грамадното стъкло, над светлините, които образували цяло съзвездие върху Айфеловата кула, търсейки някоя посока или Полярната звезда, която да последва сляпо в нощта на Рождество Христово.
Бих могъл да продължа разказа си дълго, да ви опиша безкрайните часове на обсъждане, излагане на аргументи и контрааргументи. Освен филмираните заседания, през следващите седмици при съдия Льо Дриан се натрупали три хиляди страници от разследването. Чоплех ги и буквално ги изгризах, но изобщо не искам да ви занимавам с моите лични архиви. Не се тревожете. По-късно ще се върна на този въпрос или поне на някои важни според мен подробности.
Мисля, че започвате да усещате трудностите и дилемата на разследващите случая. Не е лесно да си съставиш мнение, нали? На коя страна щяла да падне монетата? В крайна сметка, аз не стигнах до някакъв извод. Оставям ви в наследство всички следи и догадки. Ваш ред е...
Виждам накъде биете...
Ами какво става с научните методи? Дрешките на бебето? Кръвната група? Очите му и всичко останало...
Спокойно. Ще стигна и дотам.
Няма да ви разочаровам.
8
2 октомври 1998 г., 9 часът и 35 минути
Марк изгълта остатъка от кроасана си, без да вдигне очи нито към часовника, който все така не напредваше, нито към красивата студентка със сините очи, която седеше срещу него, нито пък към Мариам, която си играеше с нервите му. По това време бистро „Ленин“ живееше пълнокръвен живот. А пред витрините, на площада, бе целият живот на университета. Въпреки че не се съмняваше в разкритията на Гран-Дюк, Марк усещаше, че трябва да чете още и още, за да „складира“ и „обработи“ материала и цялата информация, която в по-голямата ѝ част откриваше едва сега. Особено щом така щеше да изпълни желанието на Лили...
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
Петнадесетина дни по-късно, на 11 януари 1980 година, съдия Льо Дриан свикал ново заседание. Дошли същите следователи и същите разследващи случая полицаи и то се състояло на същото място, в същата заличка, само че този път – сутринта. Потъналата в мъгла Айфелова кула звънтяла под ударите на ледения вятър, сякаш тракала със зъби от студ. Едва-едва се очертавали подпорите ѝ, стъпили в локви вода, които ситният напоителен дъжд постепенно уголемявал. Дълги редици туристи стояли под огромна висяща във въздуха пътека от чадъри. Нямало място, пък било то и стъклен заслон, където човек да изчака търпеливо реда си пред най-посещавания паметник в света. Абсурдна непредвидливост. Наред с толкова други...
Съдия Льо Дриан изпитвал все по-голяма досада. От висшестоящи източници му били дали да разбере, че влиятелните личности симпатизират на семейство Дьо Карвил. Съдията не бил глупак и разбрал добре посланието... Само че правел каквото можел и работел с каквото разполагал. Все пак не възнамерявал да изфабрикува фалшиви доказателства!
Доктор Моранж тъкмо завършвал изложението си върху анализа на кръвната група. Бил представил копия от пълните медицински изследвания.
– И така, в заключение – заявил той, – малкото, спасено по чудо, момиченце е с най-популярната кръвна група A-положителна като четирийсет процента от населението на Франция. Както вече ви е известно, съгласно архивите в болницата на Диеп и данните от клиниката в Истанбул, и двете деца – Емили Витрал и Лиз-Роз дьо Карвил – са с една и съща кръвна група, а именно A плюс.
Естествено! – помислил съдията.
– Не може ли да се направи по-сериозен анализ на тези изследвания? – изръмжал той, на което Моранж вещо обяснил: