Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Но това беше в Киото, където Новите хора се срещаха често, където служеха добре и понякога към тях се отнасяха с уважение. Не бяха истински хора, безспорно, но не бяха и заплахата, която виждаха в тях тукашните безкултурни диваци. И със сигурност не бяха дяволите, срещу които проповядваха греамитите от олтарите си, нито бездушните същества, плод на сатанинско въображение, каквито бяха според будистките монаси отшелници; нито създания, принципно неспособни да се сдобият с душа или с място в цикъла на прераждане и копнежа по нирвана. Нито обида за Корана, както ги наричаха Зелените ленти.
Японците бяха хора практични. Застаряващото население имаше нужда от млади работници с различни умения и ако тези работници се развиваха в епруветки и растяха в детски ясли, това не беше грях. Японците бяха хора практични.
„Не е ли това причината да седиш тук? Защото японците са толкова практични? Макар че приличаш на тях, макар че говориш езика им, макар че Киото е единственият дом, който познаваш, ти не си японка.“
Захлупи лице с шепи. Чудеше се дали ще си намери кавалер, или ще остане сама тази нощ, а после се запита знае ли кое всъщност предпочита. Роли уж все казваше, че нямало нищо ново под слънцето, но тази вечер, когато Емико изтъкна, че самата тя е от Новите хора, а преди не е имало Нови хора, се засмя и отвърна, че е права, че е специална и че, кой знае, може би това означава, че всичко е възможно. А после я плесна по задника и ѝ каза да се качва на сцената и да покаже точно колко специална ще бъде тази нощ.
Емико плъзна пръсти по влажните следи от чаши по плота на бара. Бутилки с топла бира стояха, потяха се и оставяха влажни следи, влажни като момичетата и мъжете, влажни като нейната кожа, когато втрие масло в нея, за да е мека като масло под мъжката ръка. Толкова мека, колкото може да бъде една кожа, че дори и по-мека може би, защото макар движенията и да бяха насечени и странни, кожата ѝ беше повече от съвършена. Дори с подсиленото си зрение Емико трудно различаваше порите по кожата си. Толкова бяха малки. Толкова деликатни. „Толкова оптимални.“ Ала създадени за Япония и климатизираните къщи на богати хора, а не за тук. Тук на Емико ѝ беше твърде горещо, защото се потеше недостатъчно.
Зачуди се дали ако беше друго някое животно, някоя малоумна космата чешърка, да речем, нямаше да ѝ е по-хладно. Не защото порите ѝ щяха да са по-големи и по-ефикасни, а кожата ѝ не толкова болезнено съвършена, а просто защото нямаше да ѝ се налага да мисли. Нямаше да знае, че е хваната в капана на собствената си перфектна кожа заради някакъв отвеян учен, който реже ДНК на конфети и после ги сглобява в епруветки и който е направил кожата ѝ толкова гладка, а вътрешностите ѝ — да горят в огън.
Каника я сграбчи за косата.
Емико ахна от внезапното нападение. Извика за помощ, но никой от редовните клиенти не прояви интерес към нея. Всички зяпаха момичетата на сцената. Колежките на Емико бяха заети да сервират на гостите, да ги наливат с кхмерско уиски, да притискат задничета в скутовете им и да прокарват гальовно ръце по мъжките гърди. А дори да не бяха заети, не обичаха особено Емико. Дори добросърдечните — онези с джай дее, както наричаха тук добросърдечието, които съумяваха някак да приемат момиче на пружина като нея, — дори те извърнаха погледи.
Роли говореше с някакъв гайджин, смееше се на нещо заедно с чужденеца, но старите му очи следяха Емико и чакаха да видят какво ще направи тя.
Каника я дръпна отново за косата.
— Баи!
Емико се подчини, смъкна се от високото столче на бара и тръгна с насечената си походка към кръглата сцена. Мъжете избухнаха в смях и взеха да сочат към японската пружинка и нейните накъсани, неестествени движения. Изрод някакъв, изваден от естествената си среда, обучен от рождението си да скланя глава и да се подчинява.
Емико направи опит да се отдалечи вътрешно от онова, което предстоеше. Обучена беше да гледа на такива неща с клиничния поглед на лекар в операционна. Яслата, в която я бяха създали и отгледали, не хранеше излишни илюзии за разнообразните употреби и злоупотреби, на които можеха да бъдат подложени Новите, дори най-съвършените сред тях. Новите хора служеха, без да задават въпроси. Емико вървеше към сцената с предпазливата походка на куртизанка от най-висок клас, движения стилизирани и упражнявани старателно, усъвършенствани и продължени на десетилетия, за да подсилят обаянието на генетичното ѝ наследство, да подчертаят красотата и различността ѝ. Но тази тълпа не можеше да ги оцени. Те виждаха само насечените малки стъпчици. Майтап. Чуждестранна играчка. Момиче на пружини.