Империя на бури

Войска, пари и обединен Терасен.

– Дори братовчед ви, независимо от продажничеството си, ни помогна в Севера. А Рен Алсбрук... – той махна с ръка към Рен. – Знаете ли, че докато вие сте тънели в разкош, Рен и дядо му са търсили пари под дърво и камък, за да поддържат бунтовническото движение? Че са живели в коптори и са спали под коне?

– Достатъчно – прекъсна го Едион.

– Остави го да продължи – нареди Елин, облегна се назад в стола си и скръсти ръце.

– Какво друго има за казване, принцесо? Да не си въобразявате, че народът на Терасен ще се радва на кралица, служила на врага му? Споделяла леглото си със сина на врага?

Дълбокото ръмжене на Лизандра разклати чашите по масата.

Дароу продължи невъзмутимо:

– Кралица, която сега несъмнено дели постелята си с елфически принц, служил на другия ни враг. Как смятате, че ще се преглътне това?

Елин не искаше да знае как се е досетил Дароу, какво бе прочел помежду им.

– Не е ваша работа кой споделя леглото ми – обяви тя.

– Именно по тази причина не сте подходяща за трона. Работа на всички нас е кой споделя леглото на кралицата. Ще излъжете ли народа ни за миналото си, ще отречете ли, че сте служили на детронирания крал... и на сина му, макар и по различен начин?

Под масата Роуан стрелна ръка да хване нейната; пръстите му бяха обвити с лед, който укроти огъня, припламващ в ноктите й. В хватката му нямаше нито предупреждение, нито упрек, просто й даваше да разбере, че и той едва се сдържа да не разбие платото за храна в лицето на Дароу.

Ето защо, преплитайки пръсти с тези на Роуан, не откъсна поглед от очите на лорда.

– Ще разкажа на моя народ – подхвана тихо, но не и плахо Елин – цялата истина. Ще им покажа белезите по гърба ми от Ендовиер, белезите по цялото ми тяло от годините, които прекарах като Селена Сардотиен, и ще им кажа, че новият крал на Адарлан не е чудовище. Ще им кажа, че с него имаме общ враг: кучия син в Морат. И че Дориан Хавилиард е единственият ни шанс за оцеляване, за бъдещ мир между кралствата ни.

– А ако се окаже, че не е? Ще разбиете ли каменния му дворец, както разбихте стъкления?

Каол я беше предупредил още преди месеци. Трябваше по-сериозно да обмисли факта, че хората вероятно щяха да настояват за начини да ограничат силата й. Силата на двора, който се събираше около нея. Ала нека Дароу вярва, че тя е разрушила стъкления дворец; че тя е убила краля. Така бе по-добре, отколкото да узнае катастрофалната истина.

– Ако все още желаете да бъдете част от Терасен – продължи Дароу, когато никой от тях не отвърна, – Едион със сигурност ще успее да ви намери място в Гибелния легион. Не сте ми необходима в Оринт.

Тя вирна вежди.

– Имате ли да ми казвате нещо друго?

Сивите му очи се вкамениха.

– Не признавам правото ви да управлявате кралството ни; не ви признавам за законна кралица на Терасен. На мое мнение са и лордовете Слоан, Айрънуд и Гунар, с които образуваме оцеляващото мнозинство от някогашния двор на чичо ви. Дори семейство Алсбрук да застане на ваша страна, ще имате един глас срещу четири. Генерал Ашривер не разполага нито със земи, нито с титла в Терасен, затова е лишен от право на глас. Що се отнася до лейди Лизандра, Каравер не е припозната територия; не признаваме и потеклото й, нито начина, по който сте откупили въпросните земи. – Официални думи, подобаващи на официално изявление. – Ако решите да се върнете в Оринт и да превземете насилствено трона, ще го приемем за измяна и повод за военни действия срещу вас. – Дароу извади от жакета си лист, съдържащ тържествена декларация и четири подписа в дъното. – От този момент нататък до следващо решение оставате законна принцеса на Терасен, но не и негова кралица.