Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Последва неудобна пауза.
– Не се тревожи, Ана-Грета – опита се да я успокои Марта. – В онези сейфове има достатъчно, за да покрие и сметката, и фонд „Грабежи“.
– Да, но хубаво ли е да се краде така? – запита се Кристина. – В Библията пише: „Не кради“...
– Това изцяло зависи от лицето, което извършва кражбата – отговори Марта. – Ако си държавата или някоя банка, очевидно е съвсем прието да крадеш. Така че просто си представи, че управляваш пенсионните ни фондове. Тогава ще можеш да правиш, каквото си искаш.
Всички усърдно закимаха в знак на съгласие.
Докато се качваха с асансьора след вечерята, Умника помоли Марта да дойде в стаята му.
– Искам да ти покажа нещо – обясни той.
Отначало Марта потръпна от приятно очакване, но след това осъзна, че той искаше да си говорят за нещо сериозно. Двамата влязоха в неговия апартамент, обзаведен строго, но елегантно в изискания стил от края на осемнайсети век, предпочитан от крал Густав III. Макар че Негово Величество със сигурност нямаше да търпи такава бъркотия. Марта не проумяваше как Умника беше успял да разхвърля всичко за толкова кратко време. По столовете небрежно бяха захвърлени дрехи, на бюрото имаше четка и паста за зъби, а в коридора – отворена кутия мляко. В цялата стая бяха разпръснати откъснати листове от бележник, а един от чехлите му се подаваше изпод тежката завеса на прозореца.
– Извинявай за бъркотията, но бях зает. Погледни това.
Умника отиде до леглото и измъкна бележника си изпод матрака.
– Седни – каза той и махна към един стол. – Нали четеш криминални романи, трябва да видиш това...
Марта седна и го загледа, докато прелистваше скиците си. От него се излъчваше аура на спокойствие и топлина и тя винаги се чувстваше по-сигурна, когато бяха заедно. Познаваха се отдавна и Марта винаги го беше харесвала. Но откакто бяха станали партньори в престъпленията, се бяха сближили още повече. Тя се засмя. Животът беше забавен. Човек никога не знаеше какво ще се случи.
– И така – каза той. – Няма да е толкова просто, колкото си мислех отначало. Не става като в старите филми, където просто отмъкваш ключовете от пазача и после си отваряш каквото си поискаш.
– Значи едно време дори на крадците им е било по-лесно?
– Така изглежда – Умника посочи отворения си бележник, в който беше нарисувал ключалките и пантите на сейфовете. – Тези сейфове имат електронни ключалки, които се отварят и затварят с електронни карти с код. Естествено, че такъв луксозен хотел няма да си купи сейфове от първия магазин на улицата. Сейфовете им са скъп и много сложен модел. Охранителната система в спа центъра сигурно е струвала цяло състояние. Направо можеха да им залепят етикет, на който пише „Забранено за крадци“. Не исках да го казвам на останалите, но ако трябва да бъда честен, нямам никаква идея как можем да се справим.
– Не се тревожи, Умник. Ще направим така, че да спрат тока.
– Това няма да ни помогне. Сейфовете имат резервни акумулатори и ако спре електричеството, просто ще се заключат автоматично.
– Добре тогава! Знам какво би могъл да направиш! – възкликна радостно Марта. – Утре рано сутринта ще слезеш долу и ще направиш късо съединение, така че всички сейфове да се заключат. Така гостите на спа центъра няма да могат да приберат скъпоценностите си на обичайното място и рецепционистката ще трябва да им предложи друго. Видя ли онзи метален шкаф на рецепцията? Приличаше на обикновена стара кантонерка с допотопна ключалка. Обзалагам се, че рецепционистката ще трябва да прибере скъпоценностите точно там.
Умника изумено вдигна очи към Марта.
– Мила моя, цяла вечер разсъждавам по този проблем и не бях намерил решение! – каза той, като я гледаше с копнеж и възхищение. – Не на мен, а на теб трябва да викаме Умницата!
Марта се усмихна от сърце на комплимента, но се опита да се овладее възможно най-бързо.
– Вие, мъжете, мислите основно за техническата страна на нещата – избърбори тя в отговор. – Трябва да се има предвид и човешкият фактор.
– Остава ни още една подробност. Трябва да направим нещо, за да отвлечем вниманието на останалите гости. И аз мисля, че знам точно какво!
Умника се усмихна, стана и се върна с две пластмасови пликчета.
– Това са билки – обясни той. – Едната е буника3 – взех я от Греблото, защото си помислих, че може да ни свърши работа. Количеството е достатъчно малко, за да не бъде опасно. Ако сложим това в дюзата на стълба в парната баня, ще се разпръсне в целия спа център. Така всички ще задремят. И точно тогава ние ще можем да отворим шкафа на рецепцията и да откраднем всички скъпоценности!