Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— За мен книгата няма никаква стойност.
Направи знак и двамата му помощници сграбчиха ръцете на Хансен. Дьо Рокфор заби юмрук в корема му. Хансен шумно издиша и се сгърчи напред.
— Исках Стефани Нел да получи книгата, след като си направя копие — изсъска Дьо Рокфор. — Точно за това ти платих. Нищо повече. Някога ми беше от полза. Вече не е така.
— Книгата… е… у… мен.
Дьо Рокфор сви рамене.
— Лъжеш. Знам точно къде се намира книгата.
Хансен поклати глава.
— Няма… да можеш… да я… вземеш.
— Грешиш. Всъщност ще е доста лесно.
Малоун щракна ключа за флуоресцентните лампи в историческия отдел. Книги от всякаква форма, цвят и размер заемаха черните лакирани рафтове. Но той търсеше едно конкретно томче отпреди няколко седмици. Беше го купил заедно с други исторически книги от средата на XX век от един италианец, който смяташе, че стоката му е далеч по-ценна от цената, която Малоун бе готов да плати. Повечето продавачи не можеха да разберат, че цената се влияе от търсенето, редкостта и уникалността. Възрастта невинаги бе важна, защото, както и през XXI век, винаги се бяха печатали боклуци.
Помнеше, че бе продал няколко от книгите на италианеца, но се надяваше тази все още да е у него. Не помнеше да е напускала магазина, макар да бе възможно някой от служителите му да е извършил продажбата. За щастие книгата лежеше на втория ред отдолу, точно където я бе поставил.
Твърдата корица, облечена някога с тъмнозелено ленено платно, сега бе избеляла до лимонено. Беше без хартиена обложка. Страниците бяха тънки като паяжина, с позлатени ръбове, изпълнени с множество гравюри. Заглавието все още личеше, изписано с неравни златни букви.
„Рицарите на Храма на Соломон“
Годината на издаване беше 1922-ра. Още от началото бе заинтригуван, тъй като бе чел твърде малко за тамплиерите. Знаеше, че не са били обикновени монаси, а по-скоро религиозни воини — нещо като духовнически отряд на специалните сили. Но твърде опростената му представа беше за мъже в бели роби, украсени с елегантни червени кръстове. Явно холивудски стереотип. Спомняше си, че когато бе прелистил томчето, то го бе запленило.
Отнесе книгата до един от многото фотьойли, пръснати из книжарницата, настани се удобно и започна да чете.
През 1118 г. християните отново владеели Светите земи. Първият кръстоносен поход се оказал огромен успех. Но макар мюсюлманите да били разгромени, земите им конфискувани, а градовете им окупирани, те не били поробени. Вместо това се настанили по периферията на новосъздадените християнски кралства и нападали всеки, който се осмелявал да поеме към Божи гроб.
Една от причините за кръстоносните походи била безопасността на поклонниците, а пътните такси били основният източник на доход за християнското царство Йерусалим. Ежедневно пристигали потоци поклонници, поединично, по двойки, на групи, а понякога дори като цели откъснали се от родината си общности. За съжаление пътищата в двете посоки не били безопасни. Мюсюлмани чакали в засада, бандити бродели свободно и дори християнските войници заплашвали поклонниците, тъй като грабежът бил обичайното им средство за препитание.
Така че когато един рицар от Шампан, Юг дьо Пайен, основал нов монашески орден на братя воини, който да се грижи за безопасния преход на поклонниците, състоящ се от него самия и още осем рицари, идеята била посрещната с всеобщо одобрение. Балдуин II, който управлявал Йерусалим, предоставил на новия орден подслон под джамията „Ал Акса“, мястото, на което християните вярват, че по-рано се е издигал Храмът на Соломон. Така новият орден приел името на своя дом — Орден на бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон в Йерусалим.
В началото братството не приемало членове. Всеки рицар дал обет за бедност, целомъдрие и послушание. Поотделно не притежавали нищо. Всичките им светски богатства ставали собственост на ордена. Живеели заедно и се хранели в пълно мълчание. Подрязвали късо косите си, но не подстригвали брадите. Набавяли храната и облеклото си от чуждата милостиня, а свети Августин им служел като модел за подражание. Печатът на ордена бил особено показателен: двама рицари яхнали един кон — спомен от времето, когато рицарите не можели да си позволят собствен кон.
За средновековното съзнание съществуването на религиозен орден, съставен от воини, не представлявало противоречие. Напротив, новият орден допадал както на религиозния плам, така и на войнствената храброст. Създаването му решавало и друг проблем — този за липсата на постоянна войска, тъй като вече съществувало трайно присъствие от доверени рицари.