Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Наистина ли? – Денил отпусна ръцете си. – Какво съвпадение!
— Не съвсем – сви рамене Тайенд. – Виждам го от време на време по приемите, но не сме разговаряли много, откакто се запознахме. Обаче този път реших да си побъбрим и да му намекна, че проявяваме интерес към неговите приеми.
Данел почувства тревога.
— Какво му каза?
Тайенд махна пренебрежително с ръка.
— Нищо конкретно. Просто отбелязах, че поканите му са престанали веднага щом съм ти станал помощник. Придадох си вид на предпазлив, но заинтересован.
— Не биваше... – Денил се намръщи. – Колко пъти си получавал подобни покани?
Ученият се изкикоти.
— Звучиш сякаш ревнуваш, Денил. Само по една-две годишно. Не бяха точно покани. Той просто намекваше, че все още съм добре дошъл на приемите му.
— И тези намеци престанаха, когато ти ми стана помощник?
— Очевидно смяташ Марейн за голяма заплаха.
Денил закрачи из стаята.
— Просто си му намекнал, че се досещаме с какво се занимават гой и приятелите му. Ако Акарин е прав за тях, те ще приемат сериозно дори и най-лекия признак на опасност. И то много сериозно.
Тайенд се ококори.
— Аз просто... показах заинтересованост.
— Това сигурно е накарало Марейн да изпадне в паника. Вероятно в момента той обмисля какво да предприеме.
— Какво може да направи?
Денил въздъхна.
— Съмнявам се да остане да чака Гилдията да го арестува. Вероятно обмисля начините да ни затвори устата. Изнудване. Убийство.
— Убийство! Но... той сигурно е наясно, че не бих го доближил, ако смятах да го предам? Защото ако смятах да го направя, аз просто... бих го предал.
— За какво? Защото подозираш, че е заговорник? – възрази Денил. – Той ще очаква от нас да направим точно това, което планираме да направим – да се направим, че желаем да се присъединим към тях, докато всъщност искаме да проверим подозренията си. Ето защо Акарин предложи да му дадем нещо, с което да може да ни шантажира.
Тайенд седна и потърка челото си.
— Наистина ли мислиш, че може да се опита да ме убие? – Той изруга. – Просто видях удобна възможност и...
— Не. Ако е разумен, няма да рискува да те убива. – Денил се наведе над масата. – Ще научи колкото се може повече за нас, ще се опита да открие какво е ценно за нас. Нещо, което може да атакува, за да ни нарани. Семейство. Богатство. Честта ни.
— А онова за нас?
Денил поклати глава.
— Дори и да е чул слухове, не би разчитал на тях. Ще иска нещо, в което да е сигурен. Ако бяхме направили така, че да научи за малката ни тайна предварително, тогава бихме могли да разчитаме, че ще се хване на нея.
— Може би още не е късно?
Денил обмисли думите на учения.
— Може би, ако действаме бързо...
Блясъкът в очите на учения беше посърнал. Денил не беше сигурен какво му се иска да направи повече: да прегърне успокоително Тайенд или да му влее малко разум в главата. Чрез опита си да изучат магията самостоятелно, елийнските придворни бяха нарушили един от най-важните закони на Обединените земи. Наказанието за нарушаването на този закон беше, в зависимост от обстоятелствата, доживотна присъда или дори екзекуция. Заговорниците щяха да приемат всяка заплаха за разкриване много сериозно. От окаяния вид на лицето на Тайенд, Денил заключи, че дори и приятелят му да не беше осъзнавал заплахата до момента, вече я бе почувствал. Магьосникът въздъхна, прекоси стаята и положи длани върху раменете на Тайенд.
— Не се безпокой. Просто си задвижил нещата малко преждевременно. Да намерим Иранд и да му кажем, че трябва да се действа незабавно.
Тайенд кимна, изправи се и го последва през вратата.
Вече беше късно, когато Сония чу почукване по вратата. Въздъхна с облекчение. Прислужницата й, Виола, беше закъсняла, а девойката копнееше за вечерната си чаша рака.
— Влез. – Без да вдига поглед, тя изпрати мислена команда към вратата да се отвори. Когато не чу прислужничката да влиза, девойката вдигна поглед и почувства как кръвта й се смразява. На прага стоеше Акарин, като единствено бледото му лице се открояваше сред мрака на коридора. Той пристъпи в стаята и тя видя, че носи две големи, тежки книги. Обложката на едната беше зацапана и протрита.
Сония се изправи с разтуптяно сърце, неохотно се приближи към вратата, спря на няколко крачки от наставника си и се поклони.
— Дочете ли дневника? – попита Акарин.
— Да, Върховни повелителю.
— И какво е мнението ти?
Сония се поколеба.
— Той... той отговаря на много въпроси – изрече тя уклончиво.