Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Какви например?
— Как лорд Корин се е научил да извайва камъка.
— Нещо друго?
„Че той е изучил черната магия”. Не й се искаше да го произнася, но Акарин явно искаше някакво потвърждение на този факт. Какво ли щеше да направи, ако тя откажеше да говори на тази тема? Девойката беше твърде уморена, за да търси начини да се измъкне от подобен разговор.
— Той е използвал черна магия – изрече тя рязко. – Видял е, че това е погрешно. И се е спрял.
Крайчето на устата на Акарин се повдигна в нещо като полуусмивка.
— Наистина? Не мисля, че Гилдията ще е щастлива да научи това. Истинският Корин не е фигура, която магьосниците биха искали учениците да боготворят, въпреки че накрая той се е разкаял. – Върховният повелител вдигна книгите. – Това е много по-стар летопис. Донесох ти и оригинала, и копието. Оригиналът е в много лошо състояние, така че го отваряй само когато имаш нужда да провериш верността на копието.
— Защо ми давате тези книги?
Въпросът дойде от само себе си. Тя потрепна, когато осъзна каква дързост и подозрение има в гласа й. Акарин се вторачи в нея и тя отмести поглед.
— Искаш да узнаеш истината – каза той. Това не беше въпрос. Магьосникът беше прав – тя искаше да узнае. Част от нея искаше да игнорира книгите – да откаже да ги чете, точно защото той настояваше тя да ги прочете. Но въпреки това Сония пристъпи напред и пое томовете от ръцете му Тя не го погледна в очите, въпреки че знаеше, че Акарин я наблюдава внимателно.
— Също както и с дневника, никой не бива да научава за тези летописи – обясни той спокойно. – Не бива да допускаш да ги вижда, дори и прислужницата ти.
Девойката отстъпи назад и погледна по-старата книга. На корицата й пишеше „Хроника на 235-та година”. Книгата беше отпреди повече от петстотин години! Впечатлена, Сония хвърли поглед към Акарин. Той кимна с разбиране и излезе от стаята. Стъпките му се отдалечиха по коридора, след което тя чу слабия звук от затварянето на вратата в стаята му.
Книгите бяха тежки. Сония затвори вратата с лек магически импулс, след което се върна зад бюрото си. Отмести встрани записките си и положи двете книги една до друга.
Отвори оригинала и внимателно прелисти първите страници.
Почеркът беше дребен и неразбираем на места. Разгърна и копието, и почувства странно вълнение при вида на елегантния почерк. Преписът беше направен от самия Акарин.
След като прочете няколко реда от оригинала, девойката ги сравни с копието и установи, че двата текста са абсолютно идентични. На местата, където в оригинала текстът беше изтрит, Акарин бе оставил бележки с предположения какво може да е имало там. Тя прелисти още няколко страници, отново свери текста, след това направи същото със страници от средата и от края на книгата. По всички личеше, че копието съвпада напълно с оригинала. Сония реши, че по-късно може да свери всяка страница и всяка дума.
Остави настрана оригинала, върна се към първата страница на копието и започна да чете.
Това беше всекидневна хроника за една Гилдия, много по-млада и по-малка от сегашната. След няколко страници девойката започна да изпитва нарастваща симпатия към летописеца, който откровено се възхищаваше от хората, за които пишеше. Гилдията, която той описваше, беше много различна от тази, която познаваше Сония. Магьосниците си бяха взимали чираци срещу парично заплащане или в замяна на оказване на помощ. После от един коментар на автора стана ясно какво представлява тази „помощ” и Сония се ужаси.
Тези някогашни магьосници бяха увеличавали силата си, черпейки енергия от чираците си. Те бяха използвали черна магия.
Тя четеше пасажа отново и отново, но не можеше да има грешка. Магьосниците бяха наричали този вид магия „висша”.
Сония провери каква част от книгата е прочела и прецени, че е около една четвърт. Продължи да чете. Хрониката постепенно се фокусираше върху дейността на един своенравен чирак, Тагин. Младежът започнал да изучава висшата магия против волята на господаря си. Били разкрити злоупотреби. Тагин започнал да черпи сила от обикновените хора, което не се правело никога, освен във времена на крайна необходимост. Летописецът изказваше неодобрение и гняв, после тонът му неочаквано преминаваше в страх. Тагин използвал висшата магия, за да убие господаря си.
Ситуацията се влошавала все повече и повече. Когато магьосниците от Гилдията се опитали да го накажат, Тагин започнал да убива безразборно, за да събере сила, достатъчна, за да им се противопостави. До магьосниците достигнали доклади за касапница на мъже, жени и деца. Били унищожени цели села, само малцина оцелели, за да разкажат за зверствата на техния нападател.