Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Дори и да бе последното нещо което да направи, той щеше да спази клетвата си, а тялото и желанията му да бъдат проклети.
Глава 4
Емили тъкмо беше седнала да закусва с Алис, когато вратата към главната кула на замъка се отвори широко. Тя се намръщи към прислужницата си, след като в стаята започнаха да се втурват хора като вихрушка от дейности.
Водеше ги жилав мъж, на около тридесет години, който бе сграбчил и притиснал малък черен тефтер към дясната си страна. Черната му коса беше тънка и къса, а сплъстеният му бретон постоянно падаше пред очите, без значение колко пъти го отмяташе настрани. Той носеше светлооранжева туника и езикът му раздаваше заповеди с удивителна скорост.
– Ти, там – каза той на една от петнадесетте жени. – Избери още три и незабавно започвайте да чистите горния етаж. Искам четири жени да търкат в кухнята, а останалите могат да започнат тук. Майстор дърводелецо, – обърна се той към брадат по-възрастен мъж, който стоеше вдясно от него. – Виждате, че тази зала е за пълно ремонтиране. – Той направи широк замах с лявата си ръка и посочи голите, избелели сиви стени. – Имат нужда да бъдат подсилени, боядисани и каквото там мислите, че трябва да се направи още по тях. Искам ги светли и весели. Уютни. Да – каза той с удовлетворена усмивка.
– Нека се стремим към домашен уют.
– Милейди? – попита Алис. – Кои са тези хора?
– Не знам – каза Емили. – Но подозирам, че мъжът в оранжево трябва да е управителят на лорд Дрейвън. – Или бе побъркан, за да дойде непоканен в залата на графа и да започне да прави промени.
Не, той трябваше да е управителят.
Сякаш доловил мислите ѝ, мъжът се приближи към нея.
– Добър ден, милейди – каза той и седна край масата до нея. – Аз съм Денис, управителят на лорд Дрейвън.
Той извади тефтера, отвори на страницата, която бе отбелязана с малко перо за писане и го сложи на масата до нея. След това извади стъкленица с мастило от чантичката на колана си и я отвори. Потопи перото, спря и погледна към нея.
– Беше ми казано да ви попитам за по специалните ви нужди.
Преди тя да успее да отговори на вратата отново настана суматоха.
– Изчезни от пътя – крещеше някой.
Тълпата се раздели като Червено море, когато група от четирима мъже внесоха голяма лицева дъска за легло през вратата. Мъжете спряха чак вътре в залата и занесоха сложно орнаментираната махагоновата дъска към далечната стена.
– Ще ни каже ли някой къде да сложим това? – задъхано попита млад мъж.
– Е, определено няма да е в залата – промърмори Денис под носа си. Той прекоси помещението и посочи стълбите с перото си. – Нагоре по стълбите в стаята на дамата отдясно.
Денис се обърна към един от слугите на лорд Дрейвън и заповяда на мъжа да им покаже пътя.
Изумена, Емили наблюдаваше мъжете да се борят нагоре по стълбите с новата ѝ дъска.
– Какво става? – попита тя Денис, когато той се върна при нея.
Той приглади педантично ръкава си, след което срещна погледа ѝ.
– Лорд Дрейвън ме събуди час преди изгрев и ми нареди да започна приготовленията за вашият престой. Той каза, че главната кула трябва да изглежда така, сякаш самият крал ще остане с нас.
Денис прокара пръст по списъка със задачи, които беше написал в тефтера си.
– Каза ми да намеря икономка, по-добър готвач, пекар, друг пивовар. Трябва да се поръчат храсти и цветя, и градинар. Повече говеда и кокошки – продължи той, като се намръщи и вдигна поглед от списъка си. – Каза ми, да взема много кокошки.
– Кокошки? – попита тя, също толкова объркана.
– Да, червени, каза Негова светлост. Нищо друго освен червени кокошки за дамата.
Емили се засмя на мисълта.
Денис погледна обратно към записките си.
– Името на новата икономка е Беатрикс и каза, че може да бъде тук този следобед. Тя е вдовица, която изглежда много мила. Ако имате някакъв проблем с нея, кажете ми и аз ще се оправя веднага. Сега, какви други неща предпочитате? – попита той и приготви отново перото си, за да запише заповедите ѝ.
Емили седеше в недоумение. Когато беше говорила с лорд Дрейвън предишната нощ, бе допуснала, че тя ще е тази, която да сложи нещата в ред.
Най-доброто на което се надяваше, беше икономка и може би едно, или две момичета от селото, които да ѝ помогнат с чистенето. Не беше очаквала армия от помощници да нахлуе в кулата, да не говорим за останалите неща, които беше наредил лорд Дрейвън.
– Не мога да се сетя за нищо друго – каза тя и погледна към прислужницата си, чието лице отразяваше нейното собствено изумление. –Алис?