Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Последва истинска касапница. Тюлените бяха унищожени от перфектната припокриваща се стрелба на посрещачите.
Скофийлд чу гласа на Айрънбарк през трясъка на автоматите:
— Мамка му! Потапяй се! Потапяй се…! Господи, те са най-малко сто…! База, тук Айрънбарк! Атаката на тюлените неуспешна! Повтарям, тюлените са преебани! Издебнаха ни на пристанището! Избиват ни! „Маями“, трябва да се доберем до вас. „Маями“, обади се…
На петнайсет километра от острова подводницата клас „Лос Анджелис“ „Маями“ се носеше в синята бездна под ледовете на Арктика.
Дежурният в свързочния център включи микрофона.
— Айрънбарк, тук „Маями“. Чуваме ви…
— Какво е това, по дяволите… — прекъсна го седящият до него оператор на сонара, след което изкрещя: — Торпедо във водата! Торпедо във водата! Сигнатура за руски модел АПР-3Е! Курс 235! Идва от Дракон и приближава бързо!
— Изстрелване на контрамерки!
— Прихванало ни е…
Скофийлд слушаше с ужас трескавите команди, давани на „Маями“.
— … Избягващи маневри…
— … не може, много е близо!
— … късно! Готови за сблъсък! Мамка му! Не…!
Сигналът от „Маями“ прекъсна.
Скофийлд чу вика на Айрънбарк:
— „Маями“? Обадете се. „Маями“, обадете се!
Отговор от „Маями“ не последва.
Майка потресено се взираше в Скофийлд.
Той продължаваше да слуша.
— А! Мамка му! — изкрещя от болка Айрънбарк, надвиквайки оглушителната стрелба, след което сигналът му също прекъсна и в ефира се възцари пълна тишина.
Скофийлд и Майка продължаваха да се вслушват напрегнато, но не доловиха нищо.
— По дяволите… — прошепна Майка. — Сто души са ги причаквали? Сила, способна да се справи с отряд тюлени и шибана подводница клас „Лос Анджелис“? Каква е тази Армия на крадците, мътните да я вземат?
Скофийлд се питаше абсолютно същото.
— Които и да са — каза той, като се взираше през разбитото стъкло на пилотската кабина към издигащия се на южния хоризонт Дракон, — нашата малка група току-що стана последната на света, която би могла да ги спре.
Останалите от екипа на Скофийлд чакаха напрегнато долу в лодките.
Хлапето и Марио бяха заели местата на водачите, готови за бързо изнасяне.
Ема и Чад се взираха нагоре към издигащата се стълба и очакваха Скофийлд и Майка да се появят всеки момент.
Зак пък се занимаваше с налакътника. Високотехнологичното устройство беше един от любимите му проекти в АИОП и незадоволителната му работа го вбесяваше. Нямаше причина да не действа идеално. Пък и занимаването с него го разсейваше и му помагаше да не мисли за мисията.
Беше отворил горния панел на налакътника и се взираше в частите му.
Включи го — и изведнъж устройството започна да писука тревожно, замига червена лампичка.
Зак се намръщи.
— Отново твърди, че до нас има стометров обект.
— Да не би да засича леда? — предположи Хлапето и хвърли поглед към ледените стени около тях.
— Не, сигнатурата е за метал. Сензорите на устройството могат да направят разлика между лед и стомана. — Зак поклати глава. — Защо? Защо го прави… аха…
Забеляза нещо свряно сред чарковете на налакътника.
— Огледалото на излъчвателя е изместено настрани. Сигурно съм го чукнал някъде. През цялото време е било насочено надолу.
Сега беше ред на Хлапето да се намръщи.
— Чакай малко. Да не искаш да кажеш, че в момента джаджата ти засича стометров метален обект под нас?
— Ами, да, така мисля… — отвърна Зак.
— На какво разстояние е? — попита Хлапето.
— На двеста метра… не, чакай, сто и деветдесет… сто и осемдесет. Каквото и да е, приближава се.
Хлапето се умърлуши. Погледна нагоре в посоката, където би трябвало да се намира самолетът.
— Това никак не е добре.
До разбитото стъкло на катастрофиралия самолет се чу писукане, което накара Скофийлд да се обърне.
— Капитан Скофийлд — каза Бърти. — Обектът идентифициран.
— Дай да видя.
Скофийлд още беше в кабината до Иванов. Бърти приближи и спря до полегналия страничен прозорец. Скофийлд погледна дисплея на гърба на малкия робот и изруга: