Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Добре ли си? – попита той София.

— Добре съм! – отвърна тя леко отнесено. – Това… Това ми напомни за първия път, когато      се срещнахме.

— Да, но тогава имах картечница и наоколо нямаше цивилни, за които да се притеснявам. Пази се главата! Той се извъртя настрани, за да блъсне с рамо двойната врата и се озова в ярко осветеното фоайе. София размахваше крака пред очите му, а високите й токчета проблясваха – Нали ти казах да събуеш проклетите обувки!

— Нямах представа, че се каниш да нахлуеш като разярен носорог по средата на операта! – възрази София, когато той се втурна към изхода. Очаквах нещо по-изтънчено!

— Всъщност ти въобще не ме познаваш, нали? – От горния етаж се чуваха все по-силни викове. Той вдигна глава и видя другите двама бодигардове на Юен да бързат надолу по стълбите с пистолети в ръце. Щом видяха оръжията, шепата хора във фоайето се разпищяха и хукнаха към изхода.

— Мътните го взели! Дали тези момчета ще се осмелят да стрелят, когато си в ръцете ми?

— Надявам се, че не!

— Тогава им кажи да се укротят! – Той погледна назад, докато София крещеше някакви заповеди на мандарин. Беше стигнал едва до средата на фоайето, а двамата бодигардове почти го бяха настигнали…

— Пусни лейди София! – извика единият мъж на английски с тежък акцент. Каквото и да беше извикала София, явно беше свършило работа; никой от двамата не хвърли пистолета, но вече не се целеха в тях. – Веднага я пусни!

— Елате да си я вземете! – Извика Чейс, обръщайки се с лице към тях, като се опитваше с дясната си ръка придържа София на рамото си. Те се опитаха да го заобиколят от двете страни. – Продължаваш ли да тренираш бойни изкуства? – попита я той.

Гласът й прозвуча изненадано.

— Да?

— Добре, защото ти току-що се превърна в моето оръжие. Приготви се…

Единият от охранителите се втурна към тях. Чейс се завъртя – и го удари право в лицето с крака на София. В същия момент тя го ритна с дебелата си платформа в челюстта. Главата на мъжа се отметна настрани и той се свлече на пода, замаян и окървавен.

— Добър удар! – каза Чейс, като се завъртя, за да се огледа за другия бодигард. Той се приближаваше от другата страна, но беше спрял рязко, осъзнавайки, че София помага на похитителя си. Той вдигна пистолета си.

Чейс бързо се завъртя с надеждата, че София все още съобразява бързо както преди. Така си беше – тя веднага се усети какво има предвид и ритна с обутия си в скъпа обувка крак…

Пистолетът излетя от ръката на бодигарда и се плъзна по мраморния под на фоайето. Той се втренчи изненадано в дланта си, от която стърчеше токчето на обувката… София дръпна крака си и щом токчето се измъкна, от дупката на ръката бликна кръв. Той изрева от болка – но воят рязко секна, щом Чейс го удари в лицето и го просна на пода.

— Сега доволен ли си, че не си събух обувките? – попита София.

— Добре де, признавам, че си била права – отговори Чейс, тичайки към изхода.