Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ще попаднете само в добри ръце, ако пожелаете да ме удостоите с доверието си.
— Мисля, че заслужавате. И тъй, доверявам се на вас. Трябва да ми намерите и шивачки, който могат да работят и в стаята на дамата, която иска да й се приготви всичко необходимо с най-голяма бързина.
— И дрехи?
— Също и дрехи, към тях шапка, пелерина, с една дума — всичко. Допуснете, че е гола.
— Ако има пари, то гарантирам ви, че ще получи всичко каквото пожелае. Млада ли е?
— Тя е четири години по-млада от мене и е моя жена.
— Ах, Бог да я благослови! Имате ли деца?
— Не, любезна госпожо, но и това ще стане.
— Разбира се. Ах, как ме радва това! Господине, ще ви изпратя перлата измежду всички шивачки. Впрочем направете си удоволствието и изберете каквото ви е нужно.
Аз взех най-хубавото каквото тя имаше и платих. Междувременно шивачката беше дошла, дадох на собственицата на магазина адреса си, помолих я да ми изпрати платове за дрехи и казах на шивачката и на дъщеря й, която я придружаваше, да дойдат с мен. Те взеха бельото, което бях купил и тръгнахме. По пътя купих копринени и ленени чорапи и поръчах да дойде един обущар, който живееше близо до гостоприемницата.
И сега възникна един възхитителен миг: Анриета, на която не бях казал нищо предварително, разгледа всичко с израз на пълно задоволство, но без да издава някакво самолюбие. Тя ми доказа признателността си с нежни похвали за избора ми и за красотата на купените от мен предмети. Тя не стана по-весела отколкото по-рано, но върху лицето й личеше израз на нежност, който беше по-ценен отколкото всякаква благодарност.
Прислужникът-надничар беше влязъл с шивачката. Анриета му каза любезно да излезе и да чака, докато бъде повикан. Шивачката се залови за работа, обущарят взе мярка и му казах да ни донесе пантофи. Четвърт час по-късно той се завърна, с него дойде и слугата. Обущарят говореше френски и разказа на Анриета различни весели истории, внезапно тя го прекъсна и попита слугата, който се навърташе в стаята съвсем безцеремонно, какво иска.
— Нищо, уважаема госпожо, аз съм тук, само за да получа заповедите ви.
— Не ви ли казах, че ще ви повикаме, когато имаме нужда от вас?
— Бих желал да зная кой от вас двамата е мой господар?
— Никой! — извиках аз, смеейки се. — Ето ви надницата, свободен сте!
Когато обущарят забеляза, че уважаемата госпожа говореше само френски, препоръча й един учител по езици.
— От каква народност е? — попита Анриета.
— Той е фламандец, уважаема госпожо — каза майсторът Ст. Криспин, — и е на около петдесет години. Ползува се с авторитета на много порядъчен човек. Взема три лири на час.
— Драги приятелю — попита ме Анриета, — би ли желал да взема този учител?
— Моля те за това, мило сърце, това ще те забавлява.
Обущарят се сбогува с обещанието, че ще й изпрати на следната сутрин фламандеца. Шивачката работеше прилежно. Докато майката кроеше, дъщерята шиеше, но понеже само едната не можеше да изработи много, казах на майката, че би ни направила услуга, ако ни намери още една шивачка, която да говори френски.
— Още днес ще я имате — отговори тя. — Същевременно си позволявам да ви предложа сина си за слуга. Ако го вземете, не ще имате нито крадец, нито шпионин около вас, а и той умее да се изразява съвсем сносно на френски.
— Аз мисля, мили приятелю — каза ми Анриета, че ще направим добре, ако го вземем.
Това беше достатъчно, за да дам веднага съгласието си. Когато един мъж обича и най-малкото желание на любимото същество е върховна заповед.
Майката отиде да доведе сина си и се завърна с него и другата шивачка. Синът беше млад човек на осемнадесет години, доста добре възпитан, благ, скромен и с приятно лице, който се казваше Кауданя.
Както е известно на читателя, баща ми беше родом от Парма и една от сестрите му се бе омъжила за някакъв Кауданя. Би било забавно, мислех си аз, ако тази шивачка е моя леля, а моят слуга — мой роден братовчед. Но да мълчим! Анриета ме попита дали ще ми е приятно, ако шивачката се храни заедно с нас.
— Моля те, обожаема Анриета, да не ме засрамваш за в бъдеще, когато става въпрос за подобни дреболии. Бъди уверена, моя нежна приятелко, че съгласието ми ще съпътствува и най-малките ти постъпки, ако това е възможно.