Съдбовният кораб [bg]

Той се затича по посока на дивия вик на Янтар, като се боеше, че Парагон я е наранил. Вместо това Брашън видя как фигурата нежно я пуска върху обгорения бак. Тя направи нестабилна крачка към него, дрънкайки нещо за Алтея, след което се строполи на колене.

— Казах ти да си вземеш почивка! — гневно я скастри той. Нараняванията ѝ от змийската отрова бяха ужасяващо видими. Светлокафявата ѝ коса висеше на кичури от обелен, червен скалп. Лявата страна на лицето и врата ѝ аленееха. Той не беше сигурен колко надолу по тялото ѝ се простират нараняванията. Тя вървеше с подчертано куцане и държеше лявата си ръка близо до тялото. Всеки път, в който я видеше, се шокираше, че изобщо беше станала от леглото.

Забърза към нея и сграбчи дясната ѝ ръка, за да я спре. Янтар се облегна на него.

— Какво има? Добре ли си?

— Алтея е жива. Змия казала на Парагон, че Кенит е качил и двете жени от нашия кораб. Държи Алтея и Джек. Можем да си ги върнем. — Думите се изсипваха от устните ѝ, докато Брашън я придържаше. Клеф се забърза нагоре, челото му се бе сбръчкало от объркване. Брашън се опита да извлече смисъл от думите. Алтея беше жива. Не. Не можеше да има това предвид. Мъката и загубата му го бяха пронизали чак до костите. Това предложение за радост го преряза твърде остро. Не можеше да му се довери. Той изрече грубите думи.

— Не вярвам.

— Аз вярвам — опря му се Янтар. — Начинът, по който Парагон ми каза, не оставя никакво съмнение в мен. Бялата змия му е казала. Видяла е как Кенит качва две жени от нашия кораб. Алтея и Джек.

— Думите на една змия, предадени чрез един луд кораб — присмя се Брашън. Но противно на думите си, в него болезнено лумна надежда. — Можем ли да сме сигурни, че змията знае за какво говори? Били ли са живи, когато Кенит ги е качил, все още ли са живи? И дори да са, каква надежда имаме да ги спасим?

Янтар се засмя. Хвана рамото му със здравата си ръка и се опита да го разтърси.

— Брашън, те са живи! Дай си минутка да се насладиш на това! След като поемеш дъх и кажеш „Алтея е жива“, всички други препятствия ще бъдат сведени до прости неприятности. Кажи го.

Златнокафявите ѝ очи бяха покоряващи. Поради някаква причина, не можеше да ѝ откаже.

— Алтея е жива — изпробва думите на глас. Янтар му се ухили, а Клеф заподскача весело насам-натам по палубата.

— Алтея е жива — повтори момчето.

— Повярвай — окуражи го Парагон. — Змията няма причина да лъже.

Нещо мъртво в него се размърда за живот. Може би, въпреки поражението му, тя все още беше жива. Бе приел бремето на смъртта ѝ като резултат от провалите си. Опитът да живее с тази вина го беше слисал. Това помилване го беше трогнало до сълзи. Разтърси го нещо много подобно на ридание и въпреки удивения поглед на Клеф, плачът, който си бе забранил при смъртта ѝ, внезапно си проби път навън. Брашън бързо избърса сълзите от очите си, но не можа да овладее обзелото го треперене.