Съдбовният кораб [bg]

— Касарик? Френгог? — попита объркано Яни.

— Френгог е Древното име на града, погребан под Трехог. Касарик е градът, който ще изкопаете за Тинтаглия. Там ще намерите зали, построени според драконовите представи за величественост. В Звездната стая ще откриете под, направен от онова, което наричате огнени кристали в отражение на нощното небе в пролетна вечер. Има лабиринт с кристални стени, настроени да наподобяват сънищата на онези, които дръзнат да влязат в него — да ходиш из оплетените му пътища означава да се изправиш срещу собствената си душа. Дъгата на Времето — така го наричаха помежду си, тъй като всеки, успял да достигне края му, изглежда, го е правил по различен път. В него са погребани чудеса, които могат отново да бъдат извадени на светло… — Гласът на Силдин стихна в захлас. Той стоеше мълчаливо и дишаше тежко, очите му се взираха в нещо далечно. Възрастните размениха погледи над главата му. Тогава той ненадейно заговори отново: — Богатството, което драконите ще донесат на всички ни, ще надхвърля обикновената монета. Ще бъде повторно събуждане на света. Човечеството е станало самотна раса, опасно арогантна в самотата си. Завръщането на драконите ще възстанови равновесието между интелекта и амбициите ни. — Изведнъж се засмя с пълно гърло. — Не че те са перфектни създания, о, не. Това е значението ни едни за други. Всяка раса показва на другата огледален образ на самонадеяност и суета. Чрез съзирането на прибързаното заемане на контролна позиция и надмощие в света от друго същество, ще осъзнаем колко нелепи са собствените ни претенции.

След думите му настъпи тишина. Мислите, които бе подхвърлил така небрежно, ехтяха из ума на Яни. Гласът му, думите му не притежаваха интонацията или словесните възможности на едно дете. Беше ли това дело на драцената? Какво бяха отприщили в света?

— В момента имаш съмнения — отвърна Силдин на безмълвните ѝ колебания. — Но ще видиш. Добруването на драцената е в най-добрия интерес и на Дъждовните земи.

— Е — най-накрая отговори Яни. — По този въпрос вероятно ще трябва да се доверим на преценката на майка ти, тъй като тя ни представлява.

— Тежка отговорност — потръпна Кефрия.

— Това ни е добре известно — гладко отвърна Яни. — Подобна задача не бива да се приема без отплата. — Тя се поколеба. — В началото ще ни е трудно да ти плащаме в монети. Боя се, че докато търговията с външния свят не се възстанови, ще трябва да се върнем към обмена. — Огледа стаята. — Домашни вещи имаме в изобилие. Мислиш ли, че бихме могли да изработим подходяща размяна?

Искрица надежда проблесна в очите на Роника.

— Сигурна съм, че ще можем — отвърна почти незабавно Кефрия. После добави с печален смях: — Не мога да се сетя за домашни потреби, от които да нямаме нужда.