Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

След като повървяха известно време в строй и поддържаха равнението с плесници и ритници, от челото прозвучаха заповеди да се спре на място и да се поддържа редът. Наит си проби път до фронта. Тук вонята на разпилени вътрешности, повръщано и кръв почти му секна дъха — всичко това заедно с друга смрад, като от някакво болно животно. Напомняше му за при селския касапин, само че този път вместо карантиите и частите от кози и свине имаше човешки тела, крайници и петна от вътрешности. Старши сержант Заместника и Славния зъб бяха приведени над някакъв труп с високо вдигнати факли. Двамата или спяха в плетени ризници, или бяха имали време или възможност да ги навлекат.

— Прилича на соултейкън, нали? — попита Славния зъб, а гърленият му глас звучеше ниско.

— Може и да е. Не всички са известни.

Старши сержантът надигна глава и се провикна:

— Да има кадрови магове?

Малко по-късно Хеук или си проправи път, или го избутаха напред. Старикът погледна веднъж проснатите тела и разпилените вътрешности, падна на колене и на ръце и изповръща големи съсиреци от тъмни течности.

— Сега се чувствам много по-защитен — обобщи Сладура.

— Това нещо е демон! — изтърси Наит.

И сержантът, и Заместника трепнаха, обзети от ярост.

— Ще спреш ли дрънканиците, войнико — изскърца Славния зъб.

— Това не е демон — високо съобщи сержантът на множеството.

— Откъде знаеш, в името на Бездната? — попита го Наит.

Сержантът отиде до него и го изгледа от долу нагоре — беше много нисък, но и много едър мъж.

— Щото демоните не смърдят така.

И той се върна, за да разглежда следите от клането. Славния зъб стисна с ръка рамото на Наит и се ухили зад бухналата си черна брада.

— Можеш да вярваш на сержанта за това, войнико. Заместника си разбира от демони.

И като стисна болезнено рамото, той почти изръмжа на Наит:

— Дръж си плювалника затворен, войнико, или ще ти съобщя истинското ти име.

— Какво имаш предвид под истинското ми име?

Със стисната от отвращение уста командирът го изгледа:

— Като Шушумига, войнико. Ти определено си Шушумига.

И той избута Наит настрани и вдигна глава към колоната.

— Добре! Повече от достатъчно! Всички ветерани, гвардейци и редовни малазанци в челото и в средата, сега!

Наит последва Сръчната до сержанта, който се бе върнал от следата.

— Какво става? — попита тя.

— Разделяме се. Повечето от вас, гвардейците и редовните войници, ще придружат съгледвачите обратно до стана…

— Какво? — избърбори Наит. — Това е глупаво, да се разделяме.

Известно време сержант Заместника просто гледаше Наит, без да казва нищо. Обърна се към Сръчната: