Гаснещ зрак [bg]

— Не. Да.

— Изгорили сте я в пещ.

— Тя вече беше мъртва. Мъртва, но без да го знае. Пещта беше нашата милост. Ние не сме като вас. Ние дори не сме тайсти. Как се казваш?

— Вренек.

— Изгони духовете, Вренек.

— Не мога. Не знам как. Те не могат да направят нищо. Умират.

— Умират, но още не са мъртви.

— Уплашени са.

Момичето се усмихна.

— От мен?

— Не. — Той посочи. — От вратата и това, което е зад нея, мисля.

Усмивката на момичето изчезна.

— Тайната стая на татко. Не можеш да я отвориш. Заключена е. Запечатана. Пази я магия. Ако докоснеш мандалото, ще умреш.

— Какво е Финнест?

— Кое?

— Финнест. Умиращите богове непрекъснато пищят за Финнест.

— Не знам. Никога не съм чувала за това. Имаш ли нещо за ядене?

— Не. Коя сестра си ти?

— Енви.

— Къде е другата?

Енви сви рамене.

— Опита се да ме удуши с косата ми. Надвих я. Набих я хубаво. Това беше тази сутрин. Изпълзя някъде и не съм я виждала оттогава.

— Двете явно не се харесвате.

Енви протегна ръка, с дланта нагоре. Появи се зловещо червено сияние и потече над нея.

— Ние навлизаме в силата си. Ако поискам, мога да се превърна в жена. Точно тук. Мога да израсна тук, пред очите ти. — От сиянието изникна пипало, заизвива се като змия и се уви около дланта ѝ, а след това запълзя нагоре към китката ѝ. — Или мога да се направя да изглеждам точно като… как се казваше тя? О, като Джиния.

Вренек си замълча.

Енви протегна другата си ръка и още една огнена змия се появи като първата.

— Мога да бръкна в ума ти, Вренек. Мога, ако искам, да измъкна разни неща и да ги натроша. Твоята любов към нея. Мога да я убия. — Ръцете ѝ се вдигнаха и пипалата от пламък придобиха змийски глави, с разтворени челюсти, от които остри зъби заблестяха като диаманти. — Захапката ми е отровна. С нея мога да те направя мой роб. Или да те накарам да ме обичаш повече, отколкото изобщо си обичал Джиния.

— Защо да го правиш? Аз съм само едно просто момче.

— Момче, благословено от стари богове. Може и да си мислиш, че умират. Може дори те да са ти казали това. Но може би те изобщо не умират, Вренек. Може би ги храниш добре, с твоите блянове за кръв и мъст. Колкото по-стари са някои неща, толкова по-гладни и жадни стават.

— Единственото гладно и жадно нещо тук си ти, Енви.

— Казах ти. По-стара съм, отколкото изглеждам. — Змиите потънаха под кожата на ръцете ѝ. — Забрави Джиния. Аз съм много по-добра, Вренек. С моя помощ можем да прогоним онези стари духове. Да ги върнем в черната пръст. Отдай ми се и аз ще те пазя вечно, а колкото до онези войници, които те нараниха и изнасилиха Джиния, с мен на твоя страна, Вренек, ще им покажем такава агония, че да разбие душите им.

— Предпочитам да използвам копието си.

— Няма да се доближиш до тях.

— Лорд Аномандър ще ми помогне.

— Онзи надут глупак? Той се плаши от магия. Някога мислех, че би могъл да е достоен за мен, но не е. Магия, Вренек. Нов свят иде и в него ще има същества с такава сила, че да събарят планини…