Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Така се отнасяме с един първобрат, който е отнел честта ни, Ранд ал-Тор — каза тя твърдо. — Следващия път ще използваме ремъци.
Нандера надвисна над Ранд с ръце на хълбоци и лице като камък.
— Ти носиш честта на Фар Дарейз Май, сине на Дева — промълви тя мрачно. — Обеща да ни призовеш да танцуваме Танца на копията заради теб, а после избяга да се биеш и ни остави зад гърба си. Това повече няма да го правиш.
Отстъпи от него и закрачи към изхода, последвана от другите две. Само Сомара се озърна през рамо и макар съчувствието да докосна за миг сините й очи, капка милост нямаше в гласа й, когато каза: — Не ни принуждавай да го правим отново, сине на Дева.
Ранд вече се беше изправил на лакти и колене. Мин успя да пропълзи до него.
— Трябва да са полудели — изграчи тя. Светлина, колко я болеше коремът! — Руарк ще… — Не знаеше какво ще направи Руарк. Каквото и да бе, нямаше да е достатъчно. — Сорилея. — Сорилея щеше живи да ги изпече на слънцето! Само за начало! — Когато й кажем…
— Няма да кажем на никого — промълви той. Като че ли най-после си беше поел дъх, въпреки че очите му все още бяха облещени. Как можа да го изтърпи? — Имат право. Заслужили са го това право.
Мин много добре познаваше този тон. Реши ли един мъж да бъде упорит, може да седне с гол задник върху игленик, ще те гледа в очите и няма да признае, че иглите го бодат! Изпита почти задоволство, като чу стона му, докато се мъчеше да го изправи на крака. Е, докато двамата се изправяха един-друг. Щом е решил да се държи като пълен идиот с глава, тъпкана с вълна, заслужаваше си няколкото отока!
Той се отпусна на леглото, легна по гръб на купчината възглавници и тя се сгуши до него. Не беше точна това, за което се бе надявала, но и то щеше да дойде.
— Не точно така се надявах да използвам това легло — промърмори той. Мин не беше сигурна, че искаше да го чуе.
Тя се засмя.
— Приятно ми е да ме притискаш така също като… другото. — Странно, той се усмихна, сякаш знаеше, че го лъже. Леля й Мирен все твърдеше, че това била една от трите женски лъжи, на които всеки мъж би повярвал.
— Май ви прекъснах — каза хладен женски глас от вратата. — Може би трябва да се върна в по-удобен момент.
Мин се дръпна от Ранд като опарена, но след като той я придърпа обратно, отново се сгуши в прегръдката му. Тя позна застаналата на прага Айез Седай, пълничка и дребна кайриенка с четири тънки цветни ивици през пълната гръд и с бели черти по тъмната пола. Дайгиан Мосенейлин беше една от Сестрите, дошли с Кацуан. И според Мин беше почти толкова надменна, колкото Кацуан.
— Коя ли пък си ти, дето си влязла в дома ми? — каза Ранд мързеливо. — Която и да си, не са ли те учили първо да чукаш? — Мин обаче усети, че всеки мускул по ръката му, която я държеше, се е втвърдил като камък.
Дайгиан бавно поклати глава и лунният камък, висящ над челото й на тънка сребърна верижка, се полюшна. Явно не беше доволна.
— Кацуан Седай получи поканата ти — каза тя още по-хладно — и ме помоли да ти предам нейното съжаление. Тя много държи да си довърши везмото, над което работи. Може би ще е в състояние да се види с теб някой друг ден. Стига да намери време.
— Това ли каза? — попита Ранд заплашително.
— Ще ви оставя да продължите… заниманието си — изсумтя Дайгиан.
Мин се зачуди какво ли ще й струва, ако вземе да зашлеви една Айез Седай. Дайгиан я изгледа смразяващо, сякаш доловила мисълта й, обърна се и се плъзна към вратата.
Ранд се изправи в леглото с тиха ругатня.
— Предай на Кацуан, че може да иде в Ямата на ориста! — викна той след излизащата Сестра. — Кажи й, че може да изгние, ако ще!
— Така няма да стане, Ранд — въздъхна Мин. По-зле щеше да е, отколкото си го беше представяла. — Ти имаш нужда от Кацуан. Не тя от теб.
— Нима? — тихо промълви той и Мин потръпна. Преди малко само си мислеше, че гласът му е заплашителен.
Ранд се приготви грижливо. Отново облече зеленото си палто и изпрати Мин да предаде на Девите посланията, които трябваше да отнесат. Това поне все още щяха да изпълнят. Ребрата от дясната страна го боляха почти толкова, колкото раните на лявата, а корема си усещаше така, сякаш го бяха бъхтили с греда. Беше им обещал. Останал сам в спалнята, той здраво се вкопчи в сайдин — не искаше дори Мин да види, че залита. Нея поне можеше да опази все някак, но как щеше да се чувства тя в безопасност, ако го видеше, че всеки момент е готов да рухне? Трябваше да е силен, заради нея. Трябваше да е силен — заради целия свят. Възелът от чувства в тила му, представляващ Аланна, му напомни за цената на безгрижието. Точно в този момент Аланна се мусеше. Трябваше да е прекалила с някоя Мъдра, защото ако сега седеше, седеше като на тръни.