Кръвта на братството

Ан не знаеше какво да прави.

— Истината е, че император Джаганг иска да използва Двореца на пророците за свои собствени цели. Той е пътешественик по сънищата и контролира съзнанията на Сестрите на мрака. Възнамерява да използва пророчествата, за да открие разклоненията, необходими му, за да спечели войната. После ще остане да живее под закрилата на заклинанието стотици години и ще властва над света и хората.

Зед я изгледа намръщено.

— Е, от това вече кръвта ми кипва. Причината е основателна да се вдигне Дворецът във въздуха. По дяволите, жено, защо не ми каза истината от самото начало?

— Двамата с Натан се трудим върху това разклонение от стотици години. В пророчеството се казва, че магьосник ще срине Двореца от ярост. При провал света го очаква твърде мрачно бъдеще, така че направих онова, което мислех, че е правилно. Опитвах се да те ядосам достатъчно, за да поискаш да унищожиш Двореца на пророците. — Тя потърка уморените си очи. — Беше отчаяна постъпка, породена от отчаяна нужда.

Зед се усмихна широко.

— Отчаяна постъпка. Това ми харесва. Харесвам жени, които оценяват необходимостта понякога да се действа отчаяно. Това показва висок дух.

Ан го сграбчи за ръкава.

— Значи ли това, че ще го направиш? Нямаме време за губене. Барабаните спряха. Джаганг може да пристигне всеки момент.

— Ще го направя. Но ще е по-добре да се придвижим към изхода.

Когато приближиха огромната обла врата на входа, Зед посегна към джоба си и извади нещо като камък. Метна го на пода.

— Какво е това?

Зед й хвърли поглед през рамо.

— Предполагам, че си казала на Натан да хвърли светлинна мрежа.

— Да. Освен Натан, няколко Сестри и аз никой не може да тъче светлинна мрежа. Мисля, че Натан има достатъчно сила да пробие външния възел, щом процесът се задвижи отвътре. Но знам, че нито аз, нито той притежаваме силата да направим пробива тук. Точно затова трябваше да те доведа. Опасявам се, че подобно нещо може да стори единствено магьосник от Първия орден.

— Е, ще направя всичко възможно — измърмори Зед, — но трябва да ти кажа, Ан, че макар възелът да е уязвим, заклинанието е хвърлено от магьосници, за мощта на които мога само да гадая.

Той завъртя пръст и камъкът на пода пред него подскочи и започна да се уголемява, докато се превърна в малка, плоска скала. Той стъпи отгоре.

— Ти излез. Чакай ме отвън. Погрижи се за Холи. Ако нещо се обърка и не мога да контролирам потока светлина, няма да имаш време да излезеш.

— Отчаяна постъпка, а, Зед?

Той отвърна с ниско ръмжене и се обърна с гръб към стаята. Вдигна ръце. От скалата вече струяха искрящи ивици светлина и го обгръщаха спираловидно.

Ан беше чувала за магьосническата скала, но никога не бе я виждала. Нямаше представа как действа. Усети силата, която заструи от стария магьосник, когато стъпи на това нещо.

Забърза към изхода, както пожела той. Не беше сигурна дали Зед го иска за нейна сигурност или просто не желае тя да гледа как ще се справи с подобно нещо. Магьосниците пазят тайните си. Освен това Ан подозираше, че Зед е по-потаен и коварен дори от Натан — постижение, което й се струваше невъзможно.

Щом Ан се наведе в тъмната ниша, Холи обви с ръчички врата й.

— Минавал ли е някой?

— Не, Ан — прошепна момиченцето.

— Добре. Дай да те гушна тук и да почакаме магьосникът Зорандер да си свърши работата.

— Той много крещи и говори лоши думи и размахва ръце, като че ще предизвика буря около нас, но мисля, че е добър.

— Вече не те сърби от снежните мухи — Ан се усмихна в малкото им тъмно скривалище. — Но мисля, че си права.

— Баба ми понякога се ядосваше, когато хората се опитваха да ни навредят. И можех да съм сигурна, че наистина е така. А магьосникът Зорандер не го мисли. Само се преструва.

— Ти си по-наблюдателна, отколкото бях аз на твоите години, дете. От теб ще излезе прекрасна Сестра на светлината.

Ан притисна главицата на Холи към рамото си и зачака в тъмното. Надяваше се магьосникът да побърза. Ако ги заловят в подземията, няма излизане. А една битка със Сестрите на мрака, независимо от силата на Зед, ще е изключително опасна.

Времето се влачеше мъчително протяжно. По равномерното дишане Ан прецени, че Холи е заспала на рамото й. Бедното дете не можеше да се наспива добре — всъщност никой от тях не се наспиваше. Пътуваха по цял ден, а понякога и нощем, за да стигнат в Танимура навреме и да изпреварят Джаганг. Всички бяха изтощени.

Някой я дръпна за роклята и тя се стресна.

— Да се махаме оттук — прошепна Зед.

— Успя ли?

Зед, с вид на повече от ядосан, хвърли поглед през масивната врата към подземията.