Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Хванете го и му отсечете главата! Нека никой след него да не смее да залага живота си, за да ни гледа как живеем, да идва в страната ни въпреки волята ни! Съборете го по лице, разкопчайте дрехата му, завържете очите му, застанете с мечове при главата му и чакайте да ви дам знак!
Скокнала Шауахи пред царицата, целунала земята пред нозете й, уловила се за полата й, сложила я върху главата си и викнала:
— Царице! В името на възпитанието, което съм ти дала, не бързай да правиш това! Този нещастник е заложил главата си, толкова неща е претърпял, колкото никой преди него, и винаги Аллах го е спасявал! Той е чувал за прословутата ти справедливост и затова е дошъл в забранената ни земя! Ако го убиеш, вестта за него ще се пръсне между пътешествениците, всички ще научат, че мразиш чужденците и ги избиваш! Та той е гост тук и е под твоята власт, докато открие жена си! Ако пък поискаш да си ходи, ще съумея да го върна! Той яде от хляба ни и сме длъжни да го уважаваме! Все пак аз му обещах да го срещна с тебе! Ти знаеш, че раздялата убива, особено раздялата с деца! Тук не остана друга жена освен тебе! Моля те, покажи му и ти лицето си!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че при това предложение на старицата царицата се разсмяла и рекла:
— Че от къде на къде той ще ми е мъж и аз ще съм му родила деца?
Все пак тя наредила да доведат Хасан при нея. Въвели го, пооправили го пред нея и тя открила лицето си пред очите му. Щом я зърнал, Хасан изохкал на висок глас и паднал в несвяст. Старицата се погрижила за него и когато дошъл на себе си, той заредил следните стихове:
— Царицата най-много прилича на моята жена! — обявил после той.
— Горко ти, Шауахи! — викнала царицата. — Този чужденец, дето си ми го довела, е някой луд! Гледай го как се е вторачил в мене!
— Това е простимо, царице! — рекла старицата. — Казано е: „Няма лек за болен от любов — той е луд, на всичко е готов!“
А Хасан заплакал горчиво и произнесъл следния куплет:
После рекъл на царицата:
— За бога, ако не си моята жена, коя си, та толкова приличаш на нея?
— Момко, знаеш коя съм! — засмяла се тя. — Остави лудост и объркване! Май спасението ти е близо!
— О, господарке! — рекъл Хасан. — Щом те видях и полудях! Помислих — ето я жена ми! Ала сигурно съм се объркал, ти само приличаш на нея…
— И с какво толкова приличам на жена ти?
— С всичко, което притежаваш!
Царицата се обърнала към Шауахи ад-Дауахи:
— Майко, върни го на същото място! Служи му лично, пък аз ще видя какво да го правя! Щом този човек е толкова доблестен, че през толкова беди пази приятелство, другарство и нежност, мой дълг е да му помогна да постигне желаното! Отведи го и му нареди да те слуша, после бързо се върни при мене, пък дано Аллах е пожелал само добро да се случи!
Старицата отвела Хасан у дома си, после бързо се върнала при царицата, която й наредила да се въоръжи и да вземе хиляда от най-юначните конници и да отиде при баща й цар Акбар, да спре при сестра й Манар ас-Сана и да й каже: „Облечи двете си деца и ги изпрати при леля им, която жадува да ги види!“
— Съветвам те да не й говориш за Хасан! Когато вземеш децата, кажи й: „Сестра ти те кани и тебе на гости!“ Щом ти даде децата, тръгни с тях уж по-бързо да дойдете и ми ги доведи — тя ще се движи по-бавно! Не върви по пътя, откъдето ще мине тя! Пътувай денонощно и се пази никой никога да не научи за тази ми повеля! Ако излезе, че сестра ми наистина е жена на този мъж, ако се изясни, че децата са негови, няма да му попреча да си я вземе и тя да отпътува за страната му!…