Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Разбира се, _имаше_ някаква история за лоша кръв между тях. Можеше да проучи това…
„Нарекох ги Бели плащове - каза си след миг. - В ума си, точно така помислих за Чедата току-що.” Доста време беше минало, откакто бе направил това случайно.
- Ваше величество - каза Арганда. Стоеше до Логаин, водача на Аша’ман, и Хавиен Нурел, новия командир на Крилатата гвардия. Талманес от Бандата на Червената ръка се домъкна грохнал с неколцина командири от салдейците и Легиона на Дракона. Стареят Хаман от огиерите седна на земята по-настрани и зарея замаян поглед към залеза.
- Ваше величество - продължи Арганда. - Разбирам, че смятате това за голяма победа.
- Това _е_ голяма победа - каза Елейн. - Трябва да убедим хората си да гледат на нея така. Няма и преди осем часа очаквах цялата ни армия да бъде избита. Ние спечелихме.
- С цената на половината ни бойци - промълви Арганда.
- Ще смятам това за победа - настоя Елейн. - Очаквахме пълно унищожение.
- Единственият победител днес е касапинът - отрони Нурел. Изглеждаше измъчен.
- Не - заяви Трам ал-Тор. - Тя е права. Бойците трябва да разберат какво спечелиха загубите им. _Трябва_ да гледаме на това като на победа. Така трябва да бъде записана в историите и войниците трябва да го видят така.
- Това е лъжа - отрони неволно Галад.
- Не е - каза ал-Тор. - Загубихме много приятели днес. Светлина, всички ние. Но Тъмния иска точно това: да се съсредоточим върху смъртта. Нека дръзне някой от вас да ми каже, че греша. Трябва да гледаме и да видим Светлина, не Сянка, иначе Сянката ще удави всички ни.
- Като _спечелихме_ тук - заяви Елейн, натъртвайки на думата, - печелим време за отдих. Можем да се съберем на Мерилор, да се окопаем там и да направим своя последен отпор с цялата си сила срещу Сянката.
- Светлина - прошепна Талманес. - Пак ще минем през това, нали?
- Да - отвърна Елейн с неохота.
Галад се загледа над полята с мъртвите и потръпна.
- Мерилор… ще е още по-лошо. Светлината да ни е на помощ… още по-лошо.
Глава 33
Принцовия табак
Перин подгони Убиеца в небесата.
Въздухът пулсираше с ритъма на мълниите и свирепите ветрове. Миризма след миризма го връхлиташе, без никаква логика зад тях. Кацуан в Тийр. Горящ пай. Гниеща смет. Цвят на смъртна лилия.
Убиеца кацна на облака отпред, _измести_ и се обърна за едно мигване на окото, с изпънат лък. Стрелата излетя толкова бързо, че въздухът изпращя, но Перин успя да я плесне с чука си. Кацна на същия бурен облак, като си представи опора под себе си, и парата на облака стана плътна.
Перин връхлетя напред през кипящата сива мъгла, горния пласт на облака, и атакува. Сблъскаха се и Убиеца сътвори в ръцете си щит и меч. Чукът на Перин заудря в ритъм по щита, заблъска с грохота на гърма. Трясък, след всеки удар.
Убиеца се завъртя вихрено, за да избяга, но Перин успя да сграбчи края на наметалото му и когато онзи понечи да _измести_, си представи, че стоят на място. Знаеше, че ще останат така. Не беше възможност, _беше_ така.
Двамата се размиха за миг и се върнаха на облака. Убиеца изръмжа, после замахна назад с меча си, отряза края на наметалото си и се освободи. Обърна се срещу Перин и застъпва дебнешком настрани, стиснал меча си с две ръце. Облакът тръпнеше под тях и блясък на призрачна мълния огря мъгливата пара в нозете им.
- Ставаш все по-досаден, вълче кутре - каза Убиеца.
- Никога не си се бил с вълк, който може да ти се опълчи - отвърна Перин. - Убивал си ги отдалече. Избиването им беше лесно. Сега срещу теб е плячка, която има зъби, Колячо.
Убиеца изсумтя.
- Ти си като момченце с бащиния си меч. Опасен, но в пълно неведение защо и как да използваш оръжието си.
- Ще видим кой… - понечи да отвърне Перин, но Убиеца се хвърли към него с меча напред. Перин се стегна, представи си меча притъпен, как въздухът се сгъстява да го забави, как кожата му става достатъчно твърда, за да избута оръжието настрани…
След секунда усети, че пропада във въздуха.
„Глупак!”, помисли Перин. Беше се съсредоточил твърде много върху атаката и не се оказа готов, когато Убиеца промени опората им. Перин профуча през ръмжащия облак, изхвърча в небето под него и вятърът задърпа дрехите му. Приготви се да посрещне градушката стрели, която щеше да го последва от облака. Убиеца беше толкова предсказуем…
Не дойдоха никакви стрели. Перин продължи още няколко мига надолу, след това изруга, изви се и видя буря от стрели, изстреляни _от земята_. _Измести_ секунди преди да профучат там, където бе допреди миг.