Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Дами и господа, предлагам нашият предобър брат, мистър Алтъни Хъм, да заеме председателското кресло.
При това предложение дамите замахаха с изискана колекция носни кърпички, а енергичният човек наистина накара мистър Хъм да заеме председателското кресло, като го грабна за раменете и го тласна в махагоновата останка на някогашния мебел. Отново замахаха с кърпички; а мистър Хъм, зализан, бледолик, вечно потящ се мъж, се поклони смирено за голямо възхищение на жените и тържествено зае мястото си. После дребният човек с бозавите панталонки помоли за тишина, а мистър Хъм се изправи и каза, че с позволение на своите Бриклейнски братя и сестри, присъствуващи там в този момент, секретарят щял да прочете доклада на комитета; това предложение бе посрещнато с нова демонстрация на носните кърпички.
След като секретарят кихна по много внушителен начин и кашлицата — която неизбежно обхваща всяко събрание, щом трябва да се каже нещо важно — биде съответно изкашляна, следният документ биде прочетен:
Нашият комитет изпълни през течение на миналия месец благородната си задача и с неизразимо задоволство докладва за следните случаи на нови привърженици към въздържателното движение:
Х. Уокър, шивач, жена и две деца. Признава, че когато бил при по-благоприятни условия, имал установен навик да пие бира — тъмна и светла; казва, че не е съвсем сигурен дали от двадесет години насам не му се е случвало да опитва редовно два пъти седмично „Куча муцуна“, питие, което, според направената от нашия комитет справка, представлява смес от топъл портър, полурафинирана захар, джин и индийско орехче (стон и вик на възрастна жена „точно тъй!“). Сега е без работа и без пари; смята за вероятно да е от портера (одобрителни възгласи) или от загубване трудоспособността на дясната ръка; не е сигурен кое от двете, но счита за възможно, че ако през целия си живот е пил само вода, неговият колега — работник, нямало да го набоде с ръждива игла и следователно нямало да се стигне до злополука (бурни одобрителни възгласи). Сега единствено питие за него е водата и той никога не чувствува жажда (шумни ръкопляскания).
Бетси Мартин, вдовица, едно дете и едно око. Ходи по къщите за чистене и пране на надница; никога не е имала повече от едно око, но знае, че майка й пиела силна бира от бутилки и не изключва възможността това да е причината (възторжени възгласи). Не смята за невъзможно, че ако винаги се е въздържала от силни напитки, би могла да има сега две очи (гръмки ръкопляскания). Преди, във всяка къща, гдето ходела, получавала по осемнадесет пенса на ден, една пинта портер и една чаша силен алкохол; но откакто е станала член на нашия Бриклейнски клон, винаги иска вместо това три шилинга и шест пенса (съобщението на този любопитен факт бе посрещнато с буен ентусиазъм).
Хенри Белър, многогодишен майстор на препечен хляб при разни обществени пиршества; който същевременно пиел големи количества чуждестранно вино; може някога да е вземал една-две бутилки за дома; не е напълно сигурен, но е уверен, че ако това се е случвало, то и съдържанието на бутилките е било изпразвано от него. Чувствувал се много потиснат и меланхоличен, бил трескав и усещал неутолима жажда; счита, че трябва да е било от виното, което пиел тогава (одобрителни възгласи). Сега не е на служба: и никога не слага ни капка чуждестранно вино в уста (гръмки ръкопляскания).
Томас Бъртън, доставчик на месо за котки на лондонския кмет, шерифите и някои членове на градския съвет (щом съобщиха това име, аудиторията притаи дъх). Има дървен крак; намира дървения крак скъп, за да го чука по камъните; преди употребявал дървени крака, купени от втора ръка, и пиел по чаша топъл джин с вода всяка вечер… понякога две чаши (дълбоки въздишки). Намира, че купените от втора ръка дървени крака се разцепват и гният много бързо; твърдо е убеден, че дървото им се руши от джина и водата (продължителни възторжени викове). Сега купува нови дървени крака и не пие нищо друго освен вода и слаб чай. Новите крака траят два пъти по-дълго от предишните и той смята, че се дължи изключително на въздържателското му поведение (тържествуващи възгласи).
Тук Антъни Хъм покани събранието да се развлече с песен. С оглед на това тяхно целесъобразно и морално забавление брат Мордлин бил нагодил думите на „Кой не знае славния млад лодкар“ към мелодията на „Старият стотен химн“ и той ги молел да го изпеят по този начин всички заедно (шумни аплодисменти). Използувал случая да изрази своето твърдо убеждение, че покойният мистър Добдин, давайки си сметка за сторените в своя живот грешки, написал тази песен, за да покаже преимуществата на въздържанието. Това било песен на трезвеността (необикновено бурни възгласи). Спретнатото облекло на младия лодкар, плавният му удар с веслата, завидното му душевно спокойствие му позволявали според прекрасните думи на поета: