Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Чакай малко — рече мистър Уелър. — Точно исках да кажа, че сега винаги мъкне една плоска бутилка, дет побира около пинта и половина, и си я пълни с ананасов ром, преди да си иде.
— И я изпразва пак, преди да дойде, тъй ли? — добави Сам.
— До капка! — отвърна мистър Уелър. — Никога нищичко не оставя освен тапата и миризмата. Затуй може да си сигурен в него, Сами. И тъй, мойто момче, онез симпатяги уреждат тази вечер месечно събрание на голямото единно въздържателно дружество „Ибинизър“, клона Брик Лейн. Мащеха ти щеше да иде, Сами, но я хвана ревматизъм и не може; пък аз, Сами… аз имам два билета, дет й ги пратиха. — Мистър Уелър съобщи тази тайна много развеселен и така неуморно захвана да намига след това, че Сам се побоя да не е получил някакъв тик на десния клепач.
— Е, и? — рече този млад джентълмен.
— И — продължи неговият родоначалник, озъртайки се много предпазливо — ще идем ний двамата точно навреме. Заместник-пастирът ще закъснее, Сами, заместник-пастирът ще закъснее. — Тук мистър Уелър бурно се закикоти, но смехът му прерасна постепенно в задавяне, едва ли не опасно за възрастен човек като него.
— Е, не съм виждал друг стар чудак като тебе, откак съм дошъл на бял свят! — възкликна Сам, като търкаше гърба на стария човек тъй силно, че можеше да го запали от триене.
— Шт, Сами! — рече мистър Уелър, оглеждайки се още по-предпазливо, и заговори шепнешком: — Двама мои приятели, дето работят на Оксфорд Роуд, са винаги готови за всякакъв майтап, хубавичко ще се погрижат за заместник-пастира, Сами; а когат’ най-сетне дойде на събранието (пък е сигурно, че ще дойде, щото те ще го изпратят до вратата и ще го бутнат вътре, ако трябва), той ще е на такъв градус, дето никога не е стигал в „Маркиз Гранби“, Доркинг, а туй не е дребна работа. — След тези думи мистър Уелър още веднъж се изкиска невъздържано и съответно още веднъж изпадна в състояние на частично задушаване.
Нищо не можеше да допадне повече на Сам от замисленото разобличение на истинските склонности и качества на червеноносия; а защото уреченият за събранието час наближаваше, баща и син се запътиха веднага към Брик Лейн, като Сам не забрави да пусне писмото си в една пощенска кутия по пътя.
Месечните събрания на Голямото единно въздържателно дружество „Ебинизър“, клона Брик Лейн, ставаха в голяма стая, приятно и просторно разположена на върха на безопасна и удобна дървена стълба. Председател бе праволинейният мистър Антъни Хъм, „покаял се“ пожарникар, понастоящем учител, а при случай пътуващ проповедник; секретар бе мистър Джоунас Мъдж, бакалин по професия, ентусиазиран и безкористен дърдорко, който продаваше чай на членовете. Преди да пристъпят към деловата част, дамите седяха на скамейки и пиеха чай, докато не счетоха за целесъобразно да прекратят това занимание; голямо дървено ковчеже бе поставено върху зеленото сукно на деловата маса, а застаналият зад него секретар благодареше с любезна усмивка при всяка добавка към богатата медна жила, таяща се вътре.
Този път особено, жените пиеха чай в невероятни, страхотни количества, за невъобразим ужас на мистър Уелър старши, който, без да обръща ни най-малко внимание на всички предупредителни ръгания на Сам, се озърташе на вси страни с най-искрено изумление.
— Сами — пошепна мистър Уелър, — ако някои от тези хора не идат утре в болница да им вадят течност, не съм ти баща, тъй да знаеш. Ето тази бабка до мене ще се удави в чай.
— Мълчи де — промърмори Сам.
— Сам — пошепна мистър Уелър миг след това с голяма тревога в гласа, — запомни думите ми, мойто момче: ако онзи там, секретарят, я кара тъй още пет минути, направо ще се пръсне от вода и препечени филийки.
— Добре де, остави го, ако тъй му се иска — отвърна Сам. — На теб не ти влиза в работата.
— Ако туй продължи още много, Сами — рече мистър Уелър все тъй шепнешком, — смятам, че ми е дълг кат човек да стана и да се обърна към председателя. Ето оная млада жена през две пейки изпи девет чаши и половина; ама тя просто захвана да се подува пред очите ми.
Едва ли може да се съмняваме, че мистър Уелър щеше неотложно да пристъпи към изпълнение на добрите си намерения, ако, за голямо щастие, не бе последвал оглушителен шум от чаши и чинийки, докато ги прибираха, а това означаваше, че пиенето на чай бе привършило. Раздигаха приборите, пренесоха покритата със зелено сукно маса в средата на помещението и деловата част на заседанието биде започната от някакъв дребен, енергичен човек с плешива глава и възкъси бозави панталони, който се бе отведнъж втурнал нагоре по стълбата при грозящата го опасност да счупи двете си крачета, обути в бозави панталонки; той каза: