Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Времето за престоя на семейството във Венеция изтече и те се преместиха със свитата си в Рим. Като преминаха през същите италиански гледки, които станаха все по-мръсни и бедни, колкото отиваха по-нататък, докато и самият въздух не стана заразен, достигнаха най-после местоназначението си. Бяха им наели разкошна резиденция на Корсото и те се настаниха в този град, където всичко като че ли се стремеше да си остане спокойно върху развалините на нещо друго — освен водата, която спазваше вечните закони и падаше и се търкаляше от множеството си великолепни фонтани.
Тук на малката Дорит се стори, като че ли настъпи промяна в маршалсийския дух на обществото им и помадите, прахът и призмите взеха надмощие. Всички обикаляха „Свети Петър“ и Ватикана на чужди крака и пресяваха всеки видим предмет през чуждо сито. Никой не казваше какво представлява известна вещ, но всеки повтаряше какво е казала мисис Дженеръл, мистър Юстъс или някой друг за нея. Цялата група пътници изглеждаше като някаква колекция от доброволни човешки жертви с вързани ръце и крака и предадени на мистър Юстъс и последователите му, за да им стъкмят интелекта според вкуса си. Тълпи от занемели и заслепени съвременници вървяха пипнешком през развалини от храмове и гробници, дворци и сенатски зали, театри и амфитеатри от старо време и непрестанно повтаряха помади, прах и призми, за да дадат добра форма на устните си, както беше прието. Мисис Дженеръл беше в стихията си. Никой нямаше свое мнение. Навсякъде около нея се провеждаше лакиране в удивителен мащаб и никъде не остана ни най-малка пукнатинка от смелост или честна свободна реч.
Още едно видоизменение на помадите и призмите се наби в очите на малката Дорит скоро след пристигането им. Не много подир това те бяха посетени от мисис Мърдл, която тази зима даваше тон на обществото във вечния град, и ловкостта, с която Фани се фехтуваше с нея по този случай, почти караше кротката й сестра да примигва както при святкането на рапири.
— Възхитена съм — каза мисис Мърдл, — че мога да подновя познанството ни, така неблагоприятно започнато в Мартини.
— Ах, да, Мартини, разбира се — каза Фани. — Очарована съм, наистина!
— Разбирам от сина си, Едмънд Спарклър — каза мисис Мърдл, — че той вече се е възползувал от този щастлив случай. Върна се съвсем възхитен от Венеция.
— Нима? — отвърна небрежно Фани. — Дълго ли е бил там?
— Бих могла да отправя въпроса към мистър Дорит — каза мисис Мърдл и обърна бюста си към този господин, — тъй като Едмънд му е много задължен, че е направил престоя му така приятен.
— О, моля, не говорете за това — отвърна Фани. — Мисля, че папа има удоволствието да покани два-три пъти мистър Спарклър, но това не е нищо. Ние канихме толкова много и постоянно бяхме обкръжени от хора, че ако сме му доставили такова удоволствие, то не е представлявало нищо за нас.
— Освен, мила — каза мистър Дорит, — освен… хм… че ми достави особено удоволствие… хм… да покажа по някакъв начин, колкото и оскъден и незначителен… хм… високото уважение, което… хм… заедно с останалия свят питая към изтънчената и царствена личност на мистър Мърдл.
Бюстът прие тази дан най-любезно.
— Трябва да знаете, че мистър Мърдл е любимата тема на папа, мисис Мърдл — забеляза Фани, за да измести мистър Спарклър от сцената.
— Бях… хм… разочарован, госпожо — каза мистър Дорит, — като разбрах от мистър Спарклър, че няма голяма вероятност… хм… мистър Мърдл да дойде тук.
— Да, наистина, той е така зает и така търсен — каза мисис Мърдл, — че, боя се, няма да има тази възможност. Години вече не е могъл да излезе в чужбина. Струва ми се, че вие, мис Дорит, години наред прекарвате повече от времето си в чужбина.
— О, да — провлече Фани с най-голяма дързост, — от много години.
— Така и предполагах — каза мисис Мърдл.
— Съвсем точно — каза Фани.
— Надявам се обаче — поде мистър Дорит, — че ако не ми се удаде… хм… случай да се запозная с мистър Мърдл отсам Алпите и Средиземно море, ще имам тази чест след завръщането ми в Англия. Особено желая и ценя тази чест.