Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Днес, 18 януари, е рожденият му ден. Става на петдесет и девет години. На снимачната площадка организираха тържество. Голяма торта с двайсет свещички. Двайсет свещички! Защото, гръмогласно обяви продуцентът, за нас, Кари, вие сте и винаги ще бъдете млад мъж! Той благодари с кратко, забавно слово. Започна с това, че бил вече на почетна възраст, когато не той тича подир жените, а те подир него! Било особено приятно усещане… Всички се разсмяха. Добави, че на шейсет продължавал да бъде все така загубен и недоумявал как е успял да направи кариера! Неотдавна отказал ролята на Рекс Харисън в „Моята прекрасна лейди“, преди това тази на Джеймс Мейсън във филма „Роди се звезда“, на Грегъри Пек в „Римска ваканция“, на Хъмфри Богарт в „Сабрина“, на Джеймс Мейсън в „Долита“ и спирам дотук, добави той, защото ще решите, че съм изключителен бездарник! Всички присъстващи заръкопляскаха и запротестираха. Пак ги сложи в малкото си джобче…
Откакто ми се довери, се промени. Сякаш ме избягва. Маха ми отдалече, но винаги прави така, че да не останем двамата насаме. Голям зор видях, докато измисля какъв подарък да му направя… и ми се струва, че се оказа най-тъпият подарък на света. Подарих му шал, красив кашмирен шал от „Шарве“. Всичките ми спестявания отидоха.
Шал!
За човек, който живее в Лос Анджелис!
Хората от снимачния екип се изхилиха подигравателно, виждайки подаръка ми.
Той ми благодари, сгъна шала и го върна в кутията!
Аз измънках някакво извинение. Той се усмихна и каза: don’t worry, my boy. В Холивуд понякога захладнява. Ще го нося в Париж.
Скоро си заминава, знам. Видях в програмата му. Остават му едва два дни снимки…
Най-после успях да се доближа до него. Трябва да съм изглеждал ужасно, защото той сложи ръка върху моята с думите:
— Неприятности ли имаш, my boy? Добре ли си?
— Скоро ще си заминете…
— Не бива да се натъжаваш. Наистина ли си тъжен?
— Защо ме питате?
— Не бива, my boy. Заминавам, връщам се към моя живот, ти също ще се върнеш към своя. Ти си в началото на страхотен път! Виж сега как ме принуждаваш да бъда сериозен! Хайде, хайде!
Усетих как сърцето ми бавно се свива.
— Наистина си заминавате, нали?
Той повдигна учудено вежда, както го прави във филмите. Имах чувството, че играе роля.
— Да, аз ще си замина, а ти ще останеш… И приятелството ни ще остане един прекрасен спомен… За теб и за мен.
Вероятно съм изглеждал ужасно жалък и това го подразни.
— Come on, smile!
— Не искам спомени, още съм млад да имам спомени… Искам да бъда с вас. Отведете ме със себе си! Ще ви бъда секретар, ще ви нося куфарите, ще шофирам колата ви, ще гладя ризите ви, ще правя каквото пожелаете… Ще се науча, аз съм едва на седемнайсет, на тази възраст се учи бързо.
— Хайде, хайде! Не прави драми. Беше красива среща, красив миг. Не ги разваляй.
След тези думи пред мен сякаш се разтвори бездна. Започнах да пропадам, протягах ръка да се вкопча в някое дърво или храст, или коренище, той си заминава, заминава си, аз оставам. А какво ще бъде бъдещето ми? Ще завърша Политехниката и ще се оженя. Без значение за коя, вече ми е напълно безразлично. Ще остана с Жьонвиев, тя поне знае, досеща се, край нея ще вдишвам уханието на покойната ми любов. Ще мога да й разказвам още и още за времето, когато съм бил с него, говорел съм с него, когато заедно пиехме шампанско и наблюдавахме покривите на Париж… Ще завърша Политехниката и ще се оженя за Жьонвиев. След като заминава, без да му е мъчно, без да страда от раздялата.
— Come on, my boy! — повтори той, раздразнен.
Сконфузих се, реших, че съм проявил лош вкус, и се почувствах едва ли не омърсен…
Той скочи в колата и шофьорът подкара към хотела, а аз останах с очи, плувнали в сълзи.
Намразих се… Възможно ли е да съм такъв смотаняк!
Изпратих го с поглед. Всичко ми бе като в мъгла. Сякаш онова, което изживяхме, онези чудни откровения, които бе споделил с мен, никога не бяха съществували. Той просто обърна страницата и продължи.
За пръв път се почувствах излишен. Почувствах се не на мястото си. Прониза ме ужасната мисъл, че си бях изпял песента, че с мен беше свършено.