Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
Катрин Панкол, вече добре позната на българския читател, е автор на петнайсетина романа, но става световноизвестна с първата част на една забележителна трилогия, преведена на 25 езика, донесла й слава и три милиона читатели. След излизането си романът „Жълтите очи на крокодилите“ (ИК „Колибри“, 2010) е включен в списъка на 15-те книги, които се четат на един дъх, редом с „Милениум“ на Ларшон и „Парфюмът“ на Зюскинд. „Бавният валс на костенурките“ (ИК „Колибри“, 2011) затвърждава феноменалния успех на първата част, а след „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ читателите на Панкол само във Франция стават шест милиона и половина! В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Затова искам да се върнем в Париж. Повече не мога да търпя дядо и баба и всички останали да ми дишат във врата, и целият град да те зяпа, понеже си стъпил накриво. Тук хората нямат какво да правят, освен да клюкарстват един за друг. Знаят само да се подиграват, когато някой сгази лука. В нашето семейство често се случват такива работи… Зое, кажи ми, нали е в реда на нещата да се греши, да се правят тъпотии? Дори когато си възрастен като мама… Затова двамата с нея ще се махнем оттук. Ще се върнем в Париж. Засега не ми е много ясно къде ще отидем, понеже мама няма кой знае колко пари. Казва ми, че е готова да работи, да бъде продавачка в бутик, има изискано възпитание, би могла да продава часовници или бижута. Много си пада по часовниците. Струва ми се, че й действат успокояващо. Ще си потърси място като продавачка на часовници и ще наемем малък апартамент, и така ще се виждаме с теб и ще бъда щастлив…