Хюрем. Московската наложница

Хюрем пък беше изпратила новини до съпругата на Хюсрев паша по своите си посредници:

„Нека пашата да внимава. Великият везир постоянно настройва господаря ни срещу съпруга ви. Страховете ни нарастват, щом се сетим как Искендер Челеби стана жертва на клевети“.

Клюките се разпространяваха месеци наред, та накрая всички им повярваха. Двамата везири се превърнаха в смъртни врагове.

Един ден внезапно чашата преля. Падишахът слушаше обсъжданията в Дивана, седнал зад прозорчето с решетки. Спорът, който се бе разгорял между великия и втория везир, изведнъж прерасна в размяна на ругатни. След това се намесиха юмруци и плесници. Сюлейман паша и Хюсрев паша се хванаха за гушите и се затъркаляха по земята. Присъстващите успяха да изтръгнат кинжала от ръцете на Хюсрев паша в последния момент.

Този невиждан срам в османския дворец не остана безнаказан. Без никакво колебание султан Сюлейман освободи от длъжност и двамата паши. Сюлейман паша се оттегли в дома си и се примири със съдбата си. А прекалено упоритият и горделив албанец Хюсрев паша смяташе, че го бе сполетяла несправедливост. От скръб мъжът се обрече на глад. Не слагаше в уста нито залък хляб, нито капка вода.

— Или господарят ще ми възвърне правото и достойнството, или ще си събера вещите и ще си отида от този живот, в който оставаме недооценени — каза той и така стана.

Пашата почина от глад.

Третият везир — даматът Рюстем паша, с един куршум беше уцелил и двата заека, които му се бяха изпречили. Но падишахът не беше съвсем сигурен, че неговият зет е подходящ за велик везир. Знаеше, че мъжът не си помръдва и малкия пръст без подкуп, а и не харесваше погледа му. Постоянно повтаряше на Хюрем:

— Очите на този мъж са неискрени.

Само на молбите на Михримах султан не можа да устои:

— Нима баща ни, падишахът, смята поста на велик везир за прекалено висок, та счита, че съпругът на единствената му дъщеря не е достоен за него?

Зетят на Хюрем султан, Куция Рюстем, стана велик везир на султан Сюлейман. Не бяха изминали и пет години от нощта, в която Хюрем бе попитала: „Е, ага, ако станеш наш зет, ще ни служиш ли добре?“

Получил печата от султана, Рюстем паша забърза, накуцвайки, към покоите на тъщата си. Завари Хюрем, която вече бе научила новината, да си шушне нещо със съпругата му. Забрави, че вече беше самият велик везир, и коленичи в краката на жената, станала негов благодетел. От притеснение катурна високия тюрбан от главата си и той се търкулна в краката ѝ. Хюрем подритна тюрбана обратно към своя зет.

— Вземи си тюрбана, паша! Може ли великият везир да е гологлав?

Рюстем се опита припряно да го нахлупи на главата си, но не успя.

Михримах султан стана и помогна на треперещия си съпруг.

— Какво те бях попитала навремето, спомняш ли си, Рюстем ага?

От страх щеше да си глътне езика. Той не беше ага, а паша. На всичкото отгоре вече носеше печата на Сюлейман в кесията си. Той беше самият велик везир. Защо в този щастлив момент го наричат „ага“ без причина? Изведнъж осъзна. Тя намекваше: „Както сме те издигнали до това положение, така можем и да те свалим“.