Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Как би ни било възможно при промененото положение на нещата да живеем в Реджио в една и съща гостоприемница? Анриета не би могла да споделя вече с чест леглото на капитана; тя не би могла обаче да легне и в моето, без да наруши благоприличието. Ние тримата бихме се смели на подобно въздържание; бихме го намерили комично и все пак бихме му се подчинили.
Любовта е неприятелка на срама, макар често да търси тъмнина и тайнственост, но ако любовта трябва да се срамува, тя се чувствува унизена и загубва веднага три четвърти от своето достойнство и голяма част от своята прелест. Ще се разбере лесно, че Анриета и аз можехме да бъдем щастливи само когато се държахме далеч от спомена за добрия капитан. Вечеряхме сами. Бях опиянен от щастието си, което ми се отиваше твърде голямо и все пак беше тъжно. Но Анриета нямаше защо да ме упреква, тъй като и тя изглеждаше тъжна. Всъщност, това беше само смущение, защото се обичахме, но не бяхме имали време да се опознаем. Говорихме малко, не се каза нищо пикантно или интересно. Нашият разговор ни се струваше безвкусен и затова предпочетохме да се отдадем на мислите си. Знаехме, че ще прекараме нощта заедно, но от деликатност се страхувахме да заговорим за това. Каква нощ! Каква жена беше тази Анриета, която толкова много обичах и която ме направи толкова щастлив!
Едва три или четири дни по-късно аз се осмелих да я попитам какво би направила в Парма без пари и без познати, ако не бях се осмелил да обясня любовта си. Отговори ми, че вероятно би изпаднала в най-ужасно затруднение, но била убедена, че аз я обичам и предвиждала, че ще стане така, както наистина стана. Понеже била нетърпелива да узнае какво мисля за нея, ме помолила да преведа на офицера решението й, защото знаела, че той няма да се противопостави, а и не могъл да бъде повече заедно с нея. Освен това, понеже в молбата си, отправена чрез мен до капитана, не ме е споменала, е считала за невъзможно да не я попитам дали не бих могъл по някакъв начин да й помогна. По такъв начин тя би разбрала мнението ми и след това би взела решението си. Най-сетне тя сподели, че ако пропадне, то за това ще бъдат виновни съпругът й и свекърът й; те били чудовища.
При пристигането в Парма казах на стражата на градската врата пак името Фаруси, което носех и в Чезена; то беше семейното име на майка ми. Анриета написа собственоръчно Ана д’Арси, французойка. Докато отговаряхме на въпросите на писаря при портата, един изискан и млад французин ми предложи услугите си. Каза ми, че вместо да сляза в пощата, бих направил по-добре да отида у Д’Адремон, където ще получа жилище и храна по френски образец и най-добрите френски вина. Понеже видях, че предложението се хареса на Анриета, накарах да ме заведат там и ние получихме едно отлично жилище. Наех слуга срещу определена надница и сключих точно спогодба с господин Д’Адремон. След това подслоних болата си.
След като влязох за момент да кажа на приятелката си, че ще се видим отново за обяд, а на лакея — да чака в предната стая заповедите ми, излязох самичък.
Парма се намираше под ярема на едно ново правителство, затова с право можех да предположа, че навсякъде гъмжи от шпиони и не исках никакъв лакей по петите си, който вероятно повече би ми навредил, отколкото да ми помогне.
Намирах се в родния град на моя баща, където не познавах никого, но макар че бях сам, бях сигурен, че не ще ми е нужно дълго време, за да се оправя.
Когато вървях из улиците, струваше ми се, като че не бях вече в Италия. Чувах минувачите да говорят на френски или испански и хората, които не знаеха тези езици си шепнеха. Тръгнах напосоки по улицата, за да търся някой магазин за бельо.
Влязох и казах на една добра дебела матрона, която седеше на касата.
— Госпожо, бих желал да направя няколко покупки.
— Господине, ще повикам някого, който говори френски.
— Не е нужно, аз съм италианец.
— Хвала богу! Това е толкова рядко!
— Защо рядко?
— Вие не знаете значи, че дон Филипо е пристигнал и че съпругата му, госпожа дьо Франс, е на път?
— Радвам се за това. Търговията сигурно ще се оживи, хората ще забогатеят и ще се намира всичко.
— Без съмнение, но всичко е скъпо и ние не можем да свикнем с тези нови обичаи. Това е една лоша смесица от френска свобода и испанско насилие, която ще ни обърка главите. Какво бельо желаете?
— Преди всичко трябва да ви обърна внимание, че не се пазаря, та внимавайте: ако ми вземете много скъпо, няма да дойда повторно. Нужно ми е фино ленено платно за двадесет и четири женски ризи, бархет за долни рокли и елечета, муселин, батиста за носии кърпички и още някои други неща, които се надявам, че ги имате, понеже като чужденец, Бог знае в какви ръце ще попадна.